„Die Welt“: Как най-бедната страна в ЕС тайно спаси Украйна?

0
28
Премиер Кирил Петков и президент Володимир Зеленски
Премиер Кирил Петков и президент Володимир Зеленски. Снимка: БТА

Миналата пролет украинската армия остана без гориво и боеприпаси от съветски тип, с които да се бие срещу руснаците. Спасението дойде от неочаквана посока: България. Това пише германският всекидневник „WELT“, цитиран от „Lomazoma“. Статията продължава с това, че „заради раздробената си вътрешна политика – и проруските наклонности на голяма част от нейния политически елит – София се е борела по време на инвазията да подчертае, че не въоръжава Украйна“.

Това обаче е било само извинение, според проучване на „WELT“, дъщерното списание на „POLITICO“ в „Axel Springer Group“. Благодарение на ексклузивни интервюта с украинския външен министър Дмитро Кулеба, бившия български премиер Кирил Петков и неговия финансов министър Асен Василев, „WELT“ е получил представа как България се е намесила в пробива и е използвала посредници, за да снабди Киев с жизненоважни оръжейни доставки, които са включвали боеприпаси и дизелово гориво в критична точка от битките през последната година.

Докато Петков, който беше министър-председател на България, когато избухна войната, се опита да насочи страната към по-западен, пронатовски курс, той трябваше да се справи с реакцията на прокремълските политици, включително коалиционните му партньори – БСП, които са наследници на старата комунистическа партия. Той дори трябваше да уволни собствения си министър на отбраната. Поне публично Петков се опита да омаловажи всяка представа, че България – въпреки значителните запаси от оръжия от съветската епоха – ще пристъпи напред и ще въоръжи Украйна.

Предвид тази чувствителност, официалната позиция на България по отношение на войната я хвърли в същата кошница като Унгария на Виктор Орбан – твърде политически уловена от Москва, за да прецени тежестта й.

Но Петков и Василиев, сега опозиционни политици, търсещи път обратно към властта на очакваните предстоящи избори, миналата пролет нарушиха мълчанието си относно истинската степен на ролята на България. Докато социалистическата партия определяше българските оръжейни доставки за украинските въоръжени сили като „червена линия“, чиновниците на Петков избягваха междуправителствени транзакции и използваха посреднически компании в България и чужбина, за да установят въздушни и сухопътни маршрути за доставка през Румъния, Унгария и Полша.

„Смятаме, че около 1/3 от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранните етапи на войната, идват от България.“, каза Петков пред „WELT“.

Също толкова чувствително е, че дизелът, който България доставя на Украйна, се преработва от руски суров петрол в рафинерия на Черно море, която по това време принадлежи на руската компания „Лукойл“.

„България стана един от най-големите износители на дизел за Украйна и на моменти покриваше 40% от украинските нужди.“, каза бившият финансов министър Василев пред „WELT“.

Правителството в Киев потвърди тази версия на събитията. Кулеба посочи пред „WELT“, че страната му е застрашена от изчерпване на боеприпаси миналия април: „Знаехме, че в българските складове има големи количества от необходимите боеприпаси, така че президентът [Володимир] Зеленски ме изпрати да набавя необходимите материали.“

Тогава беше въпрос на „живот и смърт“, допълни Кулеба, защото в противен случай руснаците щяха да окупират още села и градове и да „убиват, измъчват и изнасилват“ повече украинци. Изправен пред исканията на Киев, Кулеба обясни, че Петков е отговорил, че ситуацията в дома му „не е лесна“, но че ще направи „всичко по силите си“.

„Кирил Петков показа почтеност и винаги ще съм му благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение.“, продължи Кулеба. Историята, каза той, е проста: „докато някои членове на българската коалиция застанаха на страната на Русия, Петков реши да „застане от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг“.“

На 25 февруари, само ден след като руският президент Владимир Путин нахлу в Украйна, Петков заяви пред колегите си лидери на неформална среща на Европейския съвет в Брюксел, че на Зеленски може да му остават по-малко от 48 часа живот, че той е в списъка на смъртта на Москва и че Съветът трябва незабавно да вземе трудни решения относно санкциите. Европейската комисия /ЕК/ подкрепи тези стъпки.

В същото време финансовият министър Василев участва в среща на финансовите министри на ЕС в Париж. Имаше и нерешителност, както той я описа. Всички все още бяха шокирани от нападението. След това реч произнесе Василев. Не за цифри и икономически последици, а за това какво е имал предвид Путин под „денацификация на Украйна“. При това той се опира на собствения опит на България.

„Това направиха руснаците в България след Втората световна война, избиха хиляди дисиденти, професори и свещеници.“, каза Василев и призова за незабавни решения, а участници в срещата потвърдиха пред „WELT“, че българският министър е променил настроението на събралите се делегати.

2 дни по-късно Брюксел приложи тези мерки. В средите на ЕС те бяха наречени „българското предложение“.

На 19 април, малко преди посещението на Петков в Киев, украинският външен министър Кулеба пътува до София, когато започна нова и несигурна фаза от войната. Украинците бяха отблъснали нашествениците от по-широкия район на Киев и север, но много западни оръжия все още не бяха доставени. Боевете са били толкова интензивни, казва днес Кулеба, че Украйна спешно трябва да се запаси, особено съветски боеприпаси.

Сега Петков споделя, че неговото правителство е упълномощило посредниците да не изнасят директно за Украйна, а за посреднически компании в чужбина.

Нашата частна военна индустрия произвеждаше на пълни обороти, посочи Петков. Кадри от април показват „натоварени догоре“ с оръжия товарни самолети, които летят между България и Полша. Добре известно е, че полското летище в Жешув, на 70 километра от украинската граница и строго охранявано от НАТО, е важен пункт за претоварване.

„Погрижихме се сухопътният път през Румъния и Унгария да е отворен и за товарни автомобили.“, обясни Петков.

Кулеба потвърди за тези доставки. Той подчерта, че българското правителство не предоставя пряка военна помощ на Украйна, „а по-скоро се дава възможност на украински компании и фирми от страните от НАТО да получат необходимото от български доставчици“. Според информация на „WELT“ доставките са платили САЩ и Великобритания.

През юни, когато шефът на държавната компания за военен износ „Кинтекс“ Александър Михайлов трябваше да подаде оставка след политически спор и излезе с цифри – вероятно с цел да разклати правителството. Михайлов говори за износ за „2 милиарда евро“ от началото на войната. Той спомена и доставките на боеприпаси за реактивната система за залпов огън „Град БМ-21“.

Но след това пак настана тишина. Международните медии продължиха да се фокусират интензивно върху доставките на западни оръжия, включително американската ракетна установка „Himars“. Социалистическата партия в правителството продължи да заплашва да разпусне коалицията, ако има някаква пряка подкрепа за Киев – но не можа, защото е нямала официална такава.

Василев си спомня среща на Световната банка във Вашингтон през пролетта. Украински служител там го информира, че войските на Киев са свършили горивото. България има рафинерия близо до Бургас на Черно море, която се управлява от дъщерно дружество на руската група „Лукойл“ и се доставя от петролни танкери от Русия. По думите му „Лукойл“ е бил насърчаван да изнася излишния петрол за Украйна. Реакцията беше положителна и служителите там също осъдиха войната на Путин, каза той. Самата България използва около половината от горивото, произведено от рафинерията. Останалото, казва той, е изпратено в Украйна. Доставките от местни фирми отново се осъществяваха чрез чуждестранни посредници.

Киев потвърди за „WELT“, че украинските компании ще получат български дизел на този важен етап.

„Камиони и цистерни редовно отиваха за Украйна през Румъния, а в някои случаи горивото беше натоварено и на товарни влакове.“, уточни Василев.

Проучванията в България показаха, че 70% от гражданите се страхуват да не бъдат въвлечени във войната и затова се противопоставиха на прекалено голяма подкрепа за Украйна. Президентът Румен Радев, кандидат на БСП, подхрани тези настроения с твърдението, че България ще стане част от войната, ако се доставят оръжия.

Едва наскоро приключи играта на криеница. Рафинерията на „Лукойл“ в Бургас от началото на годината е изцяло контролирана от България, без връзка с централата в Русия, и сега търси петрол от други страни. През ноември правителството в София официално поиска разрешение от Европейската комисия за износ на дизелово гориво, рафинирано от руски петрол, за Украйна, наред с други места.

Москва бомбардира страната с кибератаки през май, каза Петков. Те засегнаха електрозахранването и пощите, а на моменти не можеха да се изплащат пенсии на държавните служители. Русия се опита да подкупи депутати и да проникне сред властите. Между март и юни България експулсира около 70 служители на руското посолство в София за шпионаж, добавя той.

Знаейки преди войната, че България е най-зависимата от руския газ страна в ЕС, Москва реши да се възползва. Още на 27 април „Газпром“ избра България за първата страна в ЕС, за която да спре износа на газ. Но София не се поддаде. В рамките на 24 часа премиерът Петков представи решение, което ще позволи на близо 7 милиона жители на България да живеят без газ от Русия. Той организира два танкера с втечнен природен газ от САЩ – на цената на кубичен метър, която „Газпром“ поиска. Сега Петков обяснява защо САЩ са били готови да се съгласят на това.

„Дадох ясно да се разбере по време на разговорите, че танкерите са политически сигнал за цяла Европа, че винаги има начини за излизане от зависимостта от Русия.“

Той също така завърши изграждането на тръбопроводна връзка с Гърция, за да осигури алтернативи на руските доставки. Правителството „Петков“ беше свалено с вот на недоверие през лятото. Проруските сили също играят своята роля в това. До есента Петков и Василев бяха само временно изпълняващи длъжността. Оттогава страната е в политическа безизходица, но отношението към Украйна се е променило донякъде.

През декември парламентът реши официално да разреши продажбата на оръжие на Украйна.

„Дълбоко сме благодарни на България за това.“, каза Кулеба, но отбеляза, че вече е виждал опити за торпилиране на това решение. „Не е за вярване колко упорито тези сили се опитват да дърпат България на страната на агресора и касапина.“

Петков и Василев вече влязоха в историята с безпрецедентното си скрито съдействие. С партията си „Продължаваме промяната“ те искат да се явят отново на следващите избори и да продължат борбата си за България, бореща се с корупцията и поемаща по-западен път. Петков настоява, че едно нещо е необратимо: „Показахме, че е възможен свят без зависимост и страх от Русия.“ 

Абониране
Известие от
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments