Едни деца са си изхвърлили една бутилка от безалкохолна напитка. Ще я нарека сок, макар да не е баш. Пише мляко, ама с всичко вътре и мляко няма да е, та нека е сок.
А тази статия не е нещо особено, не съм целяла да бъде. Но не е за моралисти, всезнайковци, безгрешни, съдници и всякакви от този вид. Или е. Ако искате четете, ако искате коментирайте. Вярвайте, мога да го понеса безпроблемно и без никакви симптоми.
Този текст го пиша по три причини.
Първата.
Като дете и аз си изхвърлих бутилката от сока.
Гледам тази бутилка от сок, която едни деца, в един български град оставиха на земята и си тръгнаха. Аха да се възмутя и си прехапах езика. И аз като дете изхвърлих на земята една бутилка от сок и една опаковка от някаква пакетирана бисквита.
Да си призная, веднъж и като голяма си изхвърлих фаса на земята, не че често пуша, напротив, имам кутия в чантата от около две седмици и липсват само две цигари, обаче точно тогава държах фаса дълго време, никъде в близък окръг нямаше кошче и… просто го направих.
Не съм горда от себе си, не го приемам за нормално и да – имах избор, но просто предприех неправилния.
Станах ли човек?
Не знам какво точно значи този израз, но да речем, че бива. Правя тъпотии (като да си хвърля фаса) почти никога, но пък и съм чистила по планините без инициатива, просто защото в автомобила има чували и ръкавици, а природата е прекалено красива, за да е мръсно.
Едновременно с това не си рециклирам боклука (дано някой ден започна), но си спирам водата, когато си мия зъбите и никога не бих засадила райграс, защото сърце няма да ми даде да хабя ресурсите на планетата, за да го поливам.
Дотук стана ясно, че не съм перфектна, ама що-годе бива, а също така, че няма да съдя децата, защото очевидно нямам моралното право. Преди да ги обсъдите и Вие, да обвините семействата им, близките им, приятелите им, моля, много моля, погледнете в себе си, върнете се години назад и се уверете, че сте без грешни.
Защото децата нямат нужда от съдници, а от напомняне, от пример, от разговори, от любов.
И ако с упоритост не става и тогава, няма нужда от съдене, а от един здрав зад врата.
Втората причина за този текст – търсене на причините за действието, а не директно осъждане.
Ако искаме да помогнем на детето, то първо трябва да разберем причините за поведението му и да работим с тях, а не с конкретното действие.
Ако не се интересува от природата, да го запознаем по-отблизо с всичко, което ни дава тя. Но не с учебник, а с пример – да го заведем в някоя известна циганска махала и да му покажем какво значи да не носиш отговорност за средата и да живееш в мръсотия. Гаранция гледката и миризмата ще го впечатлят.
Да го заведем в някое райско кътче на България, а после и на някое райско кътче, в което ние хората сме се погрижили да напълним с боклуци и да поставим въпроса дали искаме да бъде съпричастно към опропастяването на хората. Да го накараме да запуши носа си, а после да поискаме обяснение какво ще се случи, ако не се грижим за средата.
Да събираме боклуците без причина, просто защото сме големи и не ни кефи да е мръсно, за да не му минава през главата да ги хвърли.
Ако причината е, че е над нещата и няма да спазва правилата (повярвайте, знам за какво говоря), да му обясним, че е прекрасно да е над нещата и извън правилата, но само в каузи, които си заслужават и по начин, който не го злепоставя. Защото сега излиза, че сам е станал за резил, както се казва. А детето осъзнава, въпреки, че предприема защитни реакции и не го показва. Сигурна съм.
Третата причина – да помислим преди да хвърлим камъка, че да не вземе да се върне към нас.
Да съдим родителите? Ми, хубаво, ама родителите рядко си познават децата. Нищо, че когато им го кажат се сърдят, вместо да се замислят как и какво ще им помогне по-добре да ги опознаят.
Просто, защото децата им имат различни социални роли. Вкъщи са синове и дъщери, в училище са ученици, в компанията си – приятели, с гаджето си – гаджета. И във всеки момент са различни. Обаче вкъщи в будно състояние колко време прекарват на ден?
И е нормално да са различни. Точно както ние не се държим на работа, както се държим в кръчмата. И когато сме в автобуса изпълняваме социалната роля на пътник, а нямаме поведение като в собствената си кола. Ролите ни на работодатели ни правят едни, на съпрузи – други, на родители – трети, на приятели – четвърти.
И сега мислите ли, че някой родител казва на детето си:
„Хей, днес като излезеш се дръж като кретен, пий гаден сок вместо вода и си хвърли бутилката на земята.“
Аз не мисля… Сори.
Учителите. И учителите не го правят. Не казват на децата да се държат кретенски. Вярвайте. Обаче системата не дава решения на тези деца.
Родителите ( не малка част) оправят всичко със скандали и шамари, учителите с двойки и забележки, държавата я няма. Защото всеки знае какво трябва, но много малко деца се учат да знаят какво трябва и да предприемат стъпките да го правят.
Тези деца са наша отговорност!
Дали ще ги учим на решения и да бъдат активни граждани или ще им обясняваме как е и как трябва да не е, зависи от нас. Дали ще си изхвърлят и следващия боклук или ще осъзнаят, че нараняват близките си и учителите си, защото не са ги възпитали, зависи от нас! Дали ще разберат, че доста са се изложили и не може да си тръгваш без боклука си? – зависи от нас. Всичко зависи от нас!
Да, по-лесно е да обвиняваме всичко възможно, което може да ни дойде на ум, но това е бягство от отговорност. За да има изхвърлени боклуци, цялото ни общество има вина.
И това не е повод за нови обвинения, а е повод да се замислим къде бъркаме и как да оправим мисленето си, поведението си, средата си.
Да, щеше да ми е много лесно да напиша текст, в който да обвиня държавата, родителите и преподавателите и щеше да е сто пъти по-добър от това да изразя гледната си точка. И що лайкове щях да натрупам, защото знам, че масово обичаме да плюем.
Обаче имам гражданска позиция, която е по-важна за лайковете. И ако дори един човек се замисли или ме обори с добри аргументи, значи в обществото се е заформила дискусия по актуален проблем. И това е успех.
А Вие мили деца, ако прочетете този текст, знайте, че това да не те обвиняват, не значи да те онивиняват. Направили сте грешка. И това е приемливо. Просто си научете урока, не си забравяйте боклука и ако срещнете някой, който си го изхвърля на земята – вдигнете го и му покажете, че мястото му е в коша.
А Вие не сте безразлични.
