Изострянето на проблема с домашното насилие у нас е мотивът „Демократична България“ /ДБ/ да внесе в деловодството на парламента на промени в Закона за защита от домашното насилие. Той бе разработен от екипа на правосъдния министър Надежда Йорданова и бе внесен в предходния парламент, но не стигна време за обсъждането му в комисии и пленарна зала. Като съвносител от ПГ на ДБ Йорданова се надява в 48-ото НС законът да бъде променен.
За постигане на главната цел за решаване на проблема с изострянето на домашното насилие в законопроекта се въвеждат нови мерки за защита от домашното насилие:
- забрана насилникът да контактува под каквато и да е форма, включително по телефон и имейл, с пострадалия;
- забрана насилникът да придобива и носи оръжие за определен срок;
- насилникът задължително да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
- насочване на пострадалите към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване;
- насочване на пострадалите деца за ползване на специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.
Към кръга от хора, които могат да потърсят защита по реда на закона, се добавят онези, пострадали от домашно насилие, извършено от гледачки и гледачи, роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен, съпрузи или бивши съпрузи на родителя.
Предвижда се безплатна правна помощ за най-уязвимите – деца, затворници, тежко болни, хора на преклонна възраст.
Законопроектът се основава и на детайлно изследване на общественото мнение, поръчано от правосъдното министерство по времето на министър Йорданова и извършено от агенция “Маркет линкс”. Според проучването, една трета от анкетираните декларират, че са запознати със случаи на домашно насилие в техния непосредствен социален кръг. Докато очаквано жителите на София и на големите градове са по-чувствителни по темата, значително повече участници в проучването от селата декларират, че са запознати със случаи на домашно насилие в техния социален кръг. 95% от българите смятат, че от защита от домашно насилие трябва да се ползват всички лица, включително непълнолетните и хората с увреждания. За близо 60% от анкетираните действащият закон не изпълнява основните си функции за защита и превенция на пострадалите и на лицата в риск.
По последни данни от МВР се наблюдава увеличение на броя на сигналите за домашно насилие на спешен телефон 112. През 2019 г. 22591 български граждани са подали сигнал за домашно насилие, през 2020 г. те са вече 27433, а през 2021 г. – 27557. Голяма част от тях впоследствие не се поддържат под страх от отмъщение, съответно вторична виктимизация.
По данни на националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие, предоставяна от „Асоциация Анимус“, през 2019 г. са подадени 2486 сигнала, през 2020 г. – 2403, а през 2021 г. – 2289. Само за януари и февруари 2022 г. подалите сигнал за домашно насилие на националната гореща телефонна линия са общо 388.
Според данните на МВР расте броят на издадени заповеди за защита, като в повечето случаи с една заповед за защита се защитават правата на две, три или повече лица. Така през 2020 г. общият брой на издадените заповеди за защита е 3057, а през 2021 г. този брой нараства на 3244.
Нараства и броят на издадените заповеди за незабавна защита, като през 2021 г. броят им е 2290, което означава ръст на случаите, в които е налице пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице с близо 10%.
Расте и броят на пострадалите мъже, като за 2019 г. те са 384, през 2020 г. – 349, а през 2021 г. – 380.
Запазва се високият ръст на случаите с пострадали жени. През 2019 г. – 2820, през 2020 – 2567, през 2021 г. – 2816. През 2021 една жена и един мъж са убити при домашно насилие, като е имало и три опита за убийство – на жена и на двама мъже.
Особено тревожно е увеличението на броя на пострадали деца. За 2019 г. пострадалите от домашно насилие деца са 825, за 2020 г. – 898, а за 2021 г. – 935.
2983 мъже и 309 жени са регистрираните извършители на домашно насилие през миналата година.
От посочената статистика се вижда сериозно основание за разширяване и подобряване на законодателните мерки срещу домашното насилие. Втората причина за нуждата от законодателни промени са препоръките към България по контролни и мониторингови механизми по конвенции на ООН.
