Днес с редица събития в цялата страна ще бъде отбелязана 183-тата годишнина от
рождението на великия българин Васил Левски. Истинското му име е Васил Иванов Кунчев. Той е идеолог и организатор на българската национална революция и основател на Вътрешната революционна организация. В историята и съзнанието на българския народ остава като Апостола на свободата. Левски пътува из цялата страна и създава революционни комитети, чиято цел е освобождението на България от османското владичество. Мечтата му е чиста и свята република, в която всички да имат равни права.
Апостолът на свободата е роден на 18 юли 1837 година в Карлово. Той започва своето образование в килийно училище в града, като през 1852 година става послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. През 1858 година той приема монашеството и е ръкоположен с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“. През 1859 година е ръкоположен за йеродякон в църквата „Света Богородица“ в Карлово. Там служи две години, след което решава да се посвети на революционната борба.
През 1862 година заминава за Белград, където се установява. Там се включва в Първата българска легия на Георги Раковски. Според легендата именно тук е направил „лъвски“ скок при учения и затова получава името Левски. В края на 1862 година заминава за Влашко, където се установява в столицата Букурещ. През следващата година се завръща в България. От 1864 до 1866 година работи като учител в село Войнягово, Карловско и през това време развива революционна пропаганда сред народа и организира дружини за бъдещо въстание. По-късно се среща с Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и отново с Георги Раковски. През 1867 година заминава повторно за Букурещ, за да се включи в подготовката на революционна акция. Той е причислен към четата на Панайот Хитов. През 1868 година попада в затвора в Зайчар. След като го напуска, се запознава с Христо Ботев и у него нараства убеждението, че българският народ трябва предварително да бъде подготвен за освободителна борба.
През 1868 година той започва обиколка на българските земи от Цариград. По време на посещенията си в различни градове Левски поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация /ВРО/. Първият революционен комитет е основан в Плевен. Към 1871 година ВРО вече е единствената сила, която е способна да постави българския национален въпрос.
Няколко събития през втората половина на 1872 година водят до залавянето и смъртта на Васил Левски – нарастващите противоречия вътре в комитета, разривът с Димитър Общи, който пък обира османската хазна в Арабаконак. Левски е заловен на 27 декември 1872 година от турски заптиета в Къкринското ханче. И до днес се спори дали Апостолът на свободата попада в ръцете на заптиетата след предателство, или не.
След залавянето му той е предаден на Софийската извънредна следствена комисия.
Издадени са били две смъртни присъди – на Димитър Общи и на Васил Левски. На 18 февруари 1873 година присъдата е била изпълнена в околностите на София.
Днес кулминацията на честванията на 183-тата годишнина от рождението на Васил Левски ще бъде в Карлово. Президентът Румен Радев пък ще посети Левски, където ще се честват и 75 години от обявяването му за град. Очаква се държавният глава да произнесе слово.
