Червената херинга в медийния поток

1
96
Снимка: Фейсбук
Снимка: Фейсбук

Продължавайки темата за логическите заблуди и пропагандата, тук ще опиша подходи, обикновено наричани с общото име „Червена херинга” (red herring fallacies).

Това са серия реторически подходи, чиято цел е да насочи вниманието на опонента и/или публиката към грешни и маловажни теми, встрани от дискусията. В общия случай – всяко включване на базата на фалшиви аргументи, целящи да заменят липсата на истински такива, или да изместят темата на разговора. Сиреч – примери в българската медийна среда можем да ринем с лопати.

1) Ad hominem – атака към опонента, вместо към аргументите.

– „отравяне на кладенеца” (poisoning the well) – представяне на информация за опонента, която може да му навреди, с намерение да се дискредитира всичко, което твърди;

– заблуда с обида (abusive fallacy) – вербални обиди към опонента, вместо адресиране на твърденията му;

– повишаване на тон (tone policing) – поставяне акцент върху емоцията зад съобщението, вместо върху самото него;

„Виж се какъв си неграмотник, едно време преписваше от всички, сега акъл ще ми даваш?!“

2) Позоваване на авторитет (argumentum ab auctoritate) – когато твърдението се приема за вярно или грешно на база на авторитета на изказалия го.

– позоваване на постижение – когато твърдението се приема за вярно или грешно заради постиженията на изказалия го;

„Руската академия на науките го е доказала, това професори са го писали ти какъв си, че с тях ще спориш?!“

3) Позоваване на последствията (appeal to consequenses / argumentum ad consequentiam) – изводът е на база положителни или отрицателни последици от някакви действия, в опит за отклоняване от първоначалната дискусия.

„Как ще има чума по прасетата, то ако е вярно, щяха да са умрели всичките.“

4) Апел към емоциите (appeal to emotion) – когато целта на аргумента е да манипулира емоциите, вместо да посочи логическа обосновка.

– апел към страха (appeal to fear) – провокиране на страх и предразсъдъци, насочени към опонента;

„Ако не ни бяха освободили руснаците, фашистите щяха да ни избият всичките.“

– приласкаване (appeal to flattery) – целта на аргумента е да поласкае опонента;

„Ела тука в нашия отбор, ние сме най-яките.“

– жалване (appeal to pity) – провокиране на жал и съжаление;

„Не ти е ли е жал за момчето, виж го с какви обувки ходи, защо ще му искаш да ти връща парите?!“

– апел към абсурда (appeal to ridicule) – пародиране на чуждите аргументи с цел да изглеждат абсурдни;

„Как ще харчи толкова малко тоя дизел, да не кара на изпарения?“

– озлобяване (appeal to spite) – използване на злобата или огорчението на опонента;

„Абе ти имаш две катастрофи, какво ще ми цитираш правилника?!“

– пожелателно мислене (wishful thinking) – вземане на решение на база на желани или мечтани фикции, вместо на база реални доказателства и причини;

„Сега, ако не беше паднал Бай Тошо, щяха да си работят и предприятията, и всичко, и да си седят младите тука, вместо да бягат навънка.“

5) Апел към мотива (appeal to motive) – отхвърляне на аргументи поради съмнения в мотивите на изказалия ги.

„Ма, какво приказват тия от БАБХ, те искат да ни продават само вносно свинско, затова я измислиха тая чума!“

6) Апел към природата (appeal to nature) – оценката е основана на какво е естествено или неестествено.

„Хомосексуализмът е съвсем обичайно поведение, среща се и при всички животни.“

7) Апел към иновацията (argumentum novitatis, argumentum ad antiquitatis) – предложението се смята за превъзхождащо защото е ново или модерно.

„Махай го тоя дизел, виж навън вече само електрички карат.“

8) Апел към бедността (argumentum ad Lazarum) – подкрепа или отхвърляне на база бедността на опонента.

„Ти като толкова знаеш, що нямаш и пет стотинки в джоба, а?!“

9) Апел към богатството (argumentum ad crumenam) – подкрепа или отхвърляне на база богатството на опонента.

„Слушай го тоя, той е на пачка.“

10) Апел към традицията (appel to tradition) – подкрепа или отхвърляне на позиция, защото дълго време се е смятала за вярна или грешна.

„Айде, бе, ваксини, колко народ е изкарал едно време без ваксини, аз сега на детето да слагам. Няма да стане!“

11) Апел към силата /към заплахата/ на пръчката (argumentum ad baculum) – аргументиране чрез сила или заплаха.

„Путин може да е всякакъв, ама гледай колко ядрени оръжия имат руснаците.“

12) Апел към слухове (argumentum ad populum, appeal to the majority, appeal to widespread belief, у нас изветен като „Една жена каза” /ЕЖК/) – предположението се мята за вярно или грешно, защото много хора вярват или не вярват него.

„Значи, мани го тоя каталог. Тука един съсед имам, беемвето му харчи 10-12 газ, това не може да харчи повече.“

13) Заблуда чрез асоциация (association fallacy) – твърдението, че щом две неща имат общи характеристики, те са едно и също.

„Виж, иранското знаме е също с нашите цветове. Значи сме братски народи!“

14) Хронологична снобария (chronological snobbery) – когато тезата се смята за грешна, защото се е поддържала, когато друга популярна, но доказано грешна теза, е била поддържана.

„Те едно време са качвали маса с месо и мляко, ама са тренирали по шест часа. Вече не се тренира толкова, ама и трябва да пиеш протеини.“

15) Заблуда на несъществения аргумент (fallacy of relative privation) – оборване на аргумент или оплакване заради съществуването на по-важни и по-съществени проблеми, без значение дали те имат отношение към темата.

„Какво ви пречат печките на дърва, все едно ще спрете глобалното затопляне!“

16) Генетична заблуда (genetic fallacy) – когато аргументът се базира на нечий произход.

„Ма виж му името на тоя, какъв е българин е? Е какво, като е роден тука?“

17) Осъдителен език (judgmental language) – обиден език, който да повлияе на оценката на опонента.

„Абе я се засрамете там, как може изобщо да говорите на тая тема?!“

18) Бостанско плашило (straw man fallacy) – аргумент на база на интерпретация на чужда позиция.

„Значи, ти казваш, че…“

19) Апел към лицемерие (tu quoque, appel to hypocrisy) – аргумент, който защитава или оборва нечия позиция, защото нейният защитник не я следва дословно.

„Остави го тоя, той си говори каквото си иска. Само не му сипвай пак.“

20) Две грешки правят една истина (two wrongs make a right) – твърдението, че ако е допусната грешка, следваща грешка ще я отмени.

„Значи, ти си ударила колата отляво, аз че я ударим отдесно, и че заспи!“

21) Безсмислена истина (vacuous truth) – твърдение, което е технически вярно, но безсмислено, във формата на „Ако в Б няма В, значи няма А във В”; няма включени телефони в стаята, а всъщност няма никакви телефони в стаята.

„Не може да ти харчи много колата, ако нямаш кола 😉 “

22) Апел към очевидната истина (appeal to self-evident truth) – твърдение, което се обявява за очевидна истина, следователно няма нужда да бъде доказано.

„Нас руснаците освободиха ли ни от фашагите? Освободиха ни, темата е приключена! Тихо там!“

1
Оставете коментар

avatar
2000
 
smilegrinwinkmrgreenneutraltwistedarrowshockunamusedcooleviloopsrazzrollcryeeklolmadsadexclamationquestionideahmmbegwhewchucklesillyenvyshutmouth
Фото и видео файлове
 
 
 
Аудио и Видео файлове
 
 
 
Друг вид файлове
 
 
 
1 Коментирайте темите
0 Отговори на темата
0 Последователи
 
Най-интересен коментар
Гореща тема
1 Коментатори
Анонимен Скорошен коментатор
  Абониране  
нови стари най-гласувани
Известие от
Анонимен
Гост
Анонимен

Статията е бомба, повече хора да я прочетат, дано!