На 3 юли Симеон Ставрев, общински съветник от „Демократична България“, отправи предупреждение с конкретика: монополът на БДЖ в пътническите превози изтича. След над 100 години държавно господство, железопътната карта на България се прекроява на три части – западен, северен и южен лот.
Вместо стратегическа визия – получаваме административно преразпределение на линиите, в което бъдещето на БДЖ зависи от пазарно надцакване. Софийският „западен лот“ концентрира всички ключови направления: експресни, нощни, международни, морски и вътрешни. Това е ядрото на железопътната мобилност – и точно то ще се даде на този, който предложи най-доброто.
Но дали БДЖ изобщо ще има шанс?
Пазарна битка или политическа договорка?
Ставрев назовава основните играчи с лицензи: БДЖ, ПИМК Рейл Експрес (ПИМК), Юнион Експрес (Юнион Ивкони), Рейлимпекс (неясна собственост, регистрирана в Стара Загора). Всички имат шанс да поемат целия западен лот – или да се групират в консорциуми и да изтласкат държавната компания към периферията.
Под въпрос е не само дали БДЖ ще оцелее, а и дали държавата няма да абдикира от ролята си в стратегическа услуга за населението.
Новите влакове – наем вместо държавен суверенитет?
Вместо инвестиции в собствена собственост, новите 60 мотрисни влака, закупени с пари от ЕС, ще се дават под наем на операторите. Това означава, че дори модерният подвижен състав няма да бъде на БДЖ, а ще се разпредели между победителите в конкурсите.
От Škoda и Alstom ще пристигнат съответно до август 2026 и 2027 г. Сроковете са ясни – въпросът е: на кого ще служат?
Регионално обслужване или институционален капан?
Южният и северният лот остават с регионално значение. Но нека не се заблуждаваме: без западния лот, БДЖ се превръща в провинциален оператор, дори и да спечели двата останали. Търгът не е само за линии – той е за бъдеще, за достъп, за институционално присъствие.
Какво ще стане с нощните влакове? С международните маршрути? С линиите до Бургас и Варна? Всичко това може да премине в ръцете на частници с различни интереси – не непременно свързани с обществения интерес.
Повдига се и въпросът, който държавата упорито избягва: Какво означава да изгубим монопола? Ако това е крачка към либерализация с контрол – добре. Но ако се превърне в прикрита форма на приватизация, с минимални гаранции за достъп, цена и безопасност – тогава губим всички.
Присъединете се към нашия Телеграм
Промени в работата на служителите на МВР след полицейския ескорт на „Lamborghini“
