В събота сутрин. Рано. Градът още спи. Хората излизат за кафе или пазар, а на метри от тях багери настъпват емблемата на поколения бургазлии – „Гъбката“ в Морската градина. Без предупреждение. Без спечелено дело. Без капка срам.
Всички си задават въпроса: Кметът на Бургас по собствено „указание“ ли действа, или по закон?
А това поставя не просто въпроса дали живеем във феодален град. Защото дори във феодализма е имало правила. Това тук вече мирише на диктатура, твърдят хората. На самозабравена власт, която действа селективно, арогантно и демонстративно.
„Гъбката“ не е просто павилион. Тя е историческа точка в Бургас, пред която се снимат поколения, срещат се влюбени и си пият кафето стотици бургазлии. Намира се в историческото ядро на Морската градина, което не е просто някаква „зелена зона“, а територия с културна стойност, подлежащa на контрол и съгласуване от Министерството на културата, съгласно Закона за културното наследство /ЗКН/.
Но кметът дали го вълнува това?! За него има ли значение, че там всяка намеса трябва да се съгласува с министерството? Явно няма значение, че заведението е обект на юридически битки, в които общината не е спечелила нито едно дело. В събота сутрин, на тъмно – това е моментът за „удар“.
Същевременно, на метри от „Гъбката“, в същото ядро, кръчма с доста по-съмнителен облик и статут продължава да работи необезпокоявано. Видимо е, че тя не пречи. Може би защото е „правилната кръчма“?
Да обърнем поглед към друг емблематичен обект – незаконните постройки в Росенец, строени с години в съучастие на институционално бездействие.
По случая има влезли в сила заповеди за събаряне, но кметът не бърза да изпълни закона. Изведнъж се оказва, че когато обектът е в Росенец, ръцете на кмета са вързани, а багерите са в отпуск.
В Чл. 225а, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ се посочва изрично:
„Когато заповедта за премахване не се изпълни в срока, посочен в нея, тя се изпълнява принудително от общината по местонахождение на строежа, а разходите се възстановяват от лицето, задължено да премахне строежа.“
Няма „може“, няма „ако иска“ – общината е задължена да събори. Но не го прави. И това не е административен пропуск – това е умишлено бездействие в интерес на определени хора.
В Бургас вече не говорим за ред и законност. Говорим за двойни стандарти, избирателно правосъдие и управленска наглост.
– За „Гъбката“ няма нужда от съдебно решение – багерите тръгват веднага.
– За Догановите сараи в Росенец – има съдебни решения, но никой не мърда.
– Кръчми в Морската градина с неясен статут се „търпят“.
– Емблема на Бургас се събаря в събота сутрин, за да няма „разправии“.
Може би трябва да поздравим кмета – най-сетне е постигнал пълно господство над институциите в Бургас. Няма нужда от съд, от министерство, от съгласуване, от морал, от мнение на гражданите. Има багер и „глава“ на общината.
Но нека не забравяме, че дори и диктатурите си отиват.
„Гъбката“ падна. Дано следващото да не е правото ни да живеем в нормален град.
Присъединете се към нашия Телеграм
Иван Иванов: Нов стадион за Бургас, а старите кога ще спасим?
