„Тези дни изобилстват от новини и анализи на енергийна тематика. Днес избирам да обърна внимание на поредната обява, че онзи ден „заработи една от най-големите соларни централи в България“. Общият капацитет на соларния парк „Свети Георги“ е 225 MW, които се очаква да генерират около 313 GWh електроенергия годишно.“
Това посочи в свой анализ в социалната мрежа Facebook експертът Боян Рашев. Ето какво според него ще се случи с родната енергетика след идването на власт на новото правителство на Румен Радев:
„Отдавна вече сме наясно, че България има огромен инсталиран капацитет от фовотолтаици – вече над 6 GW – които не само се самоизяждат на свободния пазар, но ежедневно вкарват електроенергийната система в сложни филми по отношение на регулирането и балансирането й. Отдавна в енергетиката има консенсус, че страната има спешна нужда от инвестиции в нови диспечеруеми мощности като газови ТЕЦ и системи за съхранение като батерии и ПАВЕЦ. Освен това има значителен неизползван потенциал за други ВЕИ – вятър, биомаса, отпадъци и геотермия, където няма съществено развитие.
Уви, край Силистра се пръква поредният мега-солар. В същото време утре затваря ТЕЦ AES Гълъбово, който представлява най-модерната балансираща и регулираща мощност в страната.
Щеше да е смешно, ако не беше трагично.
Картата на втората графика показва какви са средните цени (евро/MWh + capture rates в %), на които реализират продукцията си соларните централи в Европа през изминалия месец април. В зависимост от условията фотоволтаичните проекти изискват цени между 30 и 60 евро/MWh (за България са нужни около 45-50 евро/MWh), за да постигнат възвръщаемост на инвестицията. На свободния пазар обаче същите отчитат приходи на нива от 4 евро/MWh (Франция), 9 евро/MWh (Испания), 20 евро/MWh (Германия), 31 евро/MWh (България). Само във Великобритания и Италия парите си струват, защото цените на тока там са много високи.
Пресищането със солари (и/или вятърни мощности в други страни) води до изключително ниски цени през деня. Този април бяха отчетени рекорди от -500 евро/MWh за няколко часа и даже отрицателни среднодневни цени в почти цяла Европа. Тук съм извадил графиката на изменението на цените и производството на соларите в България през април. Имаме 20 дни с цени под 10 евро/MWh, в 9 от тях се стига до отрицателни цени като рекордът беше -100 евро/MWh.
Забележете: Това се случва въпреки че България е шампион по инсталиране на батерии (около 6 GWh работят) и ПАВЕЦ Чаира вече работи с две турбини, тоест има гигантски капацитет за съхранение в сравнение със само преди година. Въпреки това дневните цени в слънчево време продължават да потъват.
От друга страна, средните цени на пазара „Ден напред“ за април, 2026 г. остават много високи за сезон с изключително ниско потребление = 91 евро/MWh. През 2017 г. например средната цена същия месец е била 35 евро/MWh. Идентичната графика за април, 2017 г. показва много по-слаба работа на соларите, които тогава бяха 6-7 ПЪТИ по-малко + слабо изменение на цените, които в 90% от времето стоят в диапазона 25-50 евро/MWh. Очевидно системата не е имала нужда от батерии, защото не е имало дневен излишък за прехвърляне вечер.
Причината за ниските цени тогава и високите днес е пределно ясна за всеки, който познава пазара – въглеродните квоти тогава се продаваха за 5-6, а днес за 75-80 евро/тон СО2. Съответно тогава въглищните ТЕЦ работеха активно и през април, а днес могат да си го позволят само ако са на регулиран пазар. Те определяха тавана на цените и той неслучайно беше около 60 евро/MWh.
Ето какво е постигнала електроенергийната ни система за последните десетина години след многомилиардни инвестиции и субсидии в солари и батерии:
Отрицателни почасови дневни в слънчеви периоди, но много високи средни цени за денонощието. Брутални флуктуации във физическите параметри на системата като честота и напрежение. Хроничен недостиг на диспечеруеми мощности. Растяща зависимост от внос в зимните месеци…
Връщам се на конкретния проект. Ето какво четем още в новината:
„Един от ключовите аспекти на „Свети Георги“ е интегрираната система за съхранение на енергия с батерии (BESS). Тя е с капацитет 90 MW / 240 MWh и е реализирана с финансовата подкрепа на европейската програма NextGeneration EU.“
Научаваме, че и този чуждестранен инвеститор е усвоил сериозен грант за батерии. Последните са наистина много, но въпреки това могат да складират не повече от еквивалента на 1 час производство на соларния парк. Това значи, че въпросният парк ежедневно ще добавя огромно допълнително предлагане на един пазар, който вече плаче от излишъци, тоест цената ще потъва още повече.
Това обаче не е голям проблем за инвеститора, защото „проектът е подкрепен от едно от първите дългосрочни виртуални споразумения за изкупуване на енергия (VPPA). По силата на 12-годишен договор, компанията Ardagh Glass Packaging-Europe ще изкупува по 110 GWh зелена енергия годишно за нуждите на своето производство.“
Преведено на нормален език горното значи следното:
Въпросната компания ще отчита, че работи със „слънчева енергия“, независимо че физически може да е на хиляди километри и реално се захранва от микса там. Инвеститорът в соларите ще получава гарантирана цена за 1/3 от потенциалното си годишно производство. Тоест много не го интересува какви са цените на пазара „Ден напред“ и че създава излишъци в българската мрежа. Освен това все пак ще може да съхранява и продава скъпо част от производството си вечер.
Завършвам, че стана много дълго:
Най-важните за една силна икономика параметри на електроенергийна система са – изобилие и обезпеченост във всякакви условия, надеждност, устойчиво ниски и стабилни цени.
Нашата енергетика се движи в грешната посока по абсолютно всяко от изброените измерения. Имаме много ток само, докато грее слънцето. Имаме все по-малко мощности, които могат да регулират и балансират. Имаме отрицателни моментни, но безумно флуктуиращи и устойчиво високи средни цени.
Дано новият пилот на държавата промени нещо, ама надали…“
Присъединете се към нашия Телеграм
Иван Демерджиев категоричен: Георги Кандев трябва да остане на поста си главен секретар на МВР
