„Вчера беше поредният Ден на миньора. Както винаги на този ден, медиите избухнаха с множество материали за значението и развитието на минната индустрия, стандартните числа за приноса към икономиката и бюджета, работните места, високите заплати, иновациите, развитието на регионите и т.н. Силните компании в сектора се хвалят с постиженията си във всеки аспект на бизнеса. Политиците на власт се надпреварват да обещават по-добри условия за развитие на индустрията. Изобщо всичко е цветя и рози.“
Това посочи в свой анализ по темата в социалната мрежа Facebook експертът Боян Рашев. Ето какво още написа той днес:
„Да, ама днес отново е делник. Геолози и миньори се забиват в земята и изчезват от медийното внимание. Получаваме благата от работата им – от тока, през горивата и строителните материали до практически всички модерни джаджи, които определят ежедневието ни – но изобщо не се сещаме откъде идват те. А ако погледнем развитието на минната индустрия отвисоко, положението съвсем не изглежда много оптимистично. Ето някои неоспорими факти:
1. Мини Марица-изток ЕАД – единственото държавно и най-голямо предприятие в сектора – е в предсмъртна агония без абсолютно никакви реалистични изгледи за спасение и бъдеще.
2. ДПМ Металс – единственият международен инвеститор в рудодобива, изключително бързо и успешно развиваща се компания – закрива рудника си край Крумовград и пренася част от техниката в новия си обект в Сърбия. Ада тепе беше единственият новооткрит рудник в България след 1989 г. За съжаление надеждите за удължаване на живота му не се оправдаха. Слава Богу, новините от Челопеч са много по-добри. Там ще се добива още десетилетия наред.
3. Двата медни гиганта – Елаците-мед и Асарел-Медет – дълбаят огромните си котловани, от които печелят отлично и захранват успеха на медната ни металургия. За съжаление инвестират във всичко друго, но не и разработване на значими нови находища. Дано скоро видим старт на добива в мината край Брезник, че вече май мина десетилетие от одобрението на Доклада за ОВОС.
4. България разполага с доста разнообразни находища на много други критични суровини, но те си остават само потенциал. Няма реален проект за добив, който да напредва. И да има такъв, съпротивата срещу него от всякакви страни е гарантирано мащабна и успешна.
5. Въпреки световния глад за уран, старите ни уранови находища си остават запечатани. Никой политик не смее дори да повдигне въпроса за разработването им.
6. Въпреки перманентната криза с природния газ в ЕС – който през последните няколко години се явява най-голямата пречка пред развитието на тежката индустрия на целия съюз – и наличието както на конвенционални, така и на шистови находища у нас, добивът му остава практически невъзможен. Черно море дава на Турция и Румъния, но не и на България.
7. Появи ли се някъде някой с план за проучвателни сондажи за каквото и да е, бива посрещнат с камъни и дърве. А това в този бизнес е рецепта за дългосрочен провал – не просто на компаниите, а на цялата държава.“
Присъединете се към нашия Телеграм
