От няколко дни, след като видях новооткритите масови гробове в Изюм, ме мъчи притеснителна истина.
Човеците, които са изкопали тези дупки, за да ги напълнят с човеци, не са човеци. Те са създадени от накълцани парчета нечовешко, смляна хомосапиесна смес, овкусена с лъжи, подлютена с насилие.
Днес прочетох, че онзи сбъркан старец Дугин призовава „руската цивилизация“ да се включи във „вече започналата Трета Световна Война“.
Когато дъщеря му загина вместо него, аз го съжалих, защото го сравних със себе си. Наивно, знам. Така съм научен – да търся човека във всеки. Не мога да спра да го правя дори щом носът ми опре в Дугин. Той нито е философ, нито е идеолог, дори старец не е за мен (само десет години ни делят).
Защо ми се повдига ли? Защото тази шунка е окончателно и безвъзратно развалена.
Източник: Radoslav Bimbalov
