HRABROST
Това, което искам да кажа точно днес, може би няма да допадне на част от вас. Но ако се разгневите, значи поне ще сте го прочели, което е достатъчно. Поне засега.
Храбростта в наши дни е превърната в бранд. Лепне като евтино лого върху знамето на официализирана партийна простащина. Или като потна татуировка върху мускул, който вдига тежки чаши. Храбростта е скалъпеният фалшив Naik, достъпният Adibas на ултрас, който крещи „дажвейбалгаря“ преди да почне да троши седалките на стадиона, наречен България.
Днес патриотично празнуваме храбростта, нали? Почитаме светията, изобразен с меч, пронизващ змей. Според притчата този змей живеел в едно езеро и малтретирал жителите на малкото градче наблизо. Те толкова треперели от тая пуста ламя, че започнали всяка сутрин да й дават като подарък по едно от своите деца. За закуска – да омилостивят насилника, да не ги напада. Дори градоначалникът завързал своята собствена дъщеря пред езерото, но тогава се намесил Георги, който просто извадил меча си и заклал добичето.
Притчата е красива и много простичка. Не е нужно да я четем много пъти, за да осъзнаем какво ни казва или да припознаем сегашни събития и герои в нея.
Днес ще обърнем по една патриотична чашка и ще се почувстваме храбри като Георги. Само че като нация сме онова село, което предпочита да дарява живи хора на змея.
Извинете. Честит празник.
Източник: Radoslav Bimbalov
