Тя, държавата
Тя направи или не направи. Тя забрани или се намеси, даде или отне. И двамата говорим за нея все в трето лице. Псуваме я, сърдим й се или просто тихо я презираме. Аз, непокорният и Ти, търпеливият.
И за двама ни Тя, държавата, е киселата лелка зад гишето, която няма търпение да приключи с нас и да идва следващият, когото да отреже. Тя е навъсената стринка, пред която сме коленичили в очакване. Тя е строгата господарка, която предпочитаме да отбягваме.
Ама това е грешно, не мислиш ли? Държавата не може да е някаква недружелюбна, сприхава и несправедлива лелка. Нито пък е майка, сестра или булка на управника, колкото и да се опитва той да ни убеди в това.
Държавата не ни урежда, не ни дава. Правим го ние, помежду си. Аз, непокорният, с моите данъци – за Теб, търпеливия. И обратното. Държавата е продукт на наш обществен договор. Работим, плащаме, ползваме и спазваме прости правила. Точка.
Затова само и единствено от нас двамата – Аз, непокорният и Ти, търпеливият, зависи как Тя, държавата, ще се държи с нас.
Време е да го разбереш.
Чакам.
Източник: Р. Бимбалов
