Клечат трима окъсани мигранти пред оградата ни, гледат я безутешно и псуват.
„Видя ли, бе? Пуснаха ония от горния баир, дори ония отвъд реката, а нас – не!“, вика през кашлица от евтин тютюн единият.
„Да, мамка им! Не ни щат в Европата. Ама не щото не ставаме за нея, а щото си имат вътрешни проблеми.“, отвръща мъдро другият, докато чопли в кратерите на зъбите си с дъбово клонче.
„Аз предлагам“, скача третият колега, „да земем ответни мерки!“
Как завършва този тъп мой виц дори не искам да знам. Истината е, че ние, българите, влизаме в ролята на мигранти, които ще висят от другата страна на нормална Европа. Усещането е неприятно, защото е безмилостна оценка за състоянието на държавата ни – липсващо правосъдие, осакатен вътрешен ред, корупция на всички нива.
А сега да обърнем внимание на това, което говорят родните властимащи в момента – зоват ни да се сърдим на тези, които не ни пускат в Шенген. Те били виновни. Имали си вътрешни проблеми. Лоши били. Чужденци.
Стига цинизъм, стига прикрита ксенофобия, стига тъпанарска патриотарщина. Холандци и австрийци не са разлистили случайно “Бай Ганьо тръгна по Европа”. Ние, обаче, го знаем наизуст. И се срамуваме, щото ние всички, тайничко, се възприемаме за Бай Ганьо.
Обаче Алеко съвсем не е искал това. Мечтаел е да обърнем внимание на един пасаж от историите за Бай Ганьо, в който казва: “Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник. Злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив – главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи.”
В края на този дълъг текст, ако сте още тук, ще ви кажа нещо важно. Ако искаме да ни искат в Европата трябва да спрем да избираме самия Бай Ганьо за ръководител, а да го поведем накъдето трябва.
Източник: Radoslav Bimbalov
