60-годишният Валентин Райков отправи зов за помощ – иска да бъде настанен възможно най-бързо в социален дом. Мъжът вече месец живее в УМБАЛ-Бургас, макар да няма нужда от лечение.
И двата му крака са ампутирани, но ръцете му са силни и може да работи всичко, което изисква да извършва дейност с тях.
Райков обяснява, че му е неудобно. Чувства се в тежест. Грижили се прекрасно за него. Искал обаче да го настанят в социален дом в село Горица, защото знаел добри отзиви за мястото. Другото му най-голямо желание е да работи:
Бил съм в един друг дом, още когато бях само с един отрязан крак. Там е дом на ужасите, не искам да си спомням за това място. Казах на директорката – дай ми да работя, нещо да правя, картофи да беля, ръцете ми са здрави, а тя ми отказа. „Болен си“ – вика, не мога да ти дам да работиш.
Бездомникът се озовал на улицата след поредица от събития. През времето на соц-а решил да избяга от страната, но го заловили на границата. 8 години лежал в затвора, който нарича „академия“.
По-късно създал семейство. Издържал съпругата и децата си като сапуниер в бургаския завод „Камбана“. Мястото затворило и го съкратили. Тогава с близките му се преместили в родното село на жена му – Брястовец. Работил каквото има, най-вече в строителството.
В личен план обаче нещата не вървели и стигнали до развод. Останал без жилище, пропил се и се разболял. Днес никой не се интересува от него, включително и децата му.
За проблема сигнализира началникът на Клиниката по съдова хирургия доц. Валентин Василев. Обяснява, че всяка година имат по няколко подобни случая:
Тези хора нямат близки, или са изоставени от тях. По обясними причини не можем да настаним друг пациент в стаята на Валентин, а тя е с четири легла. Имаме чакащи хора за операция, така се блокира работата ни, а и самият той не иска да остава в болницата.
Василев подчерта, че активно търсят съдействие на социалните служби, но решенията се бавят. Места в социалните домове няма, а лекарите трябва да оформят и обработват огромна документация. Стараят се да бъдат толерантни към институциите, но призовават да се действа малко по-бързо:
Нашата социална функция – операцията и лечението на тези болни, много от които са неосигурени, сме я свършили. Те вече нямат нужда от лечение, имат нужда от грижи.
