Байдън освобождава 15 милиона барела от петролния резерв на САЩ

0
90
Президент Джо Байдън
Президент Джо Байдън. Снимка: Joe Biden, Facebook

Президентът на САЩ Джо Байдън ще обяви освобождаването на 15 милиона барела петрол от стратегическия резерв на Америка като част от отговор на неотдавнашните съкращения на производството, обявени от страните от ОПЕК+, и ще каже, че са възможни повече продажби на петрол тази зима, тъй като администрацията му бърза да да се разглежда като премахване на всички спирки преди междинните избори следващия месец, съобщава „Асошиейтед прес“.

Байдън ще направи изявление в сряда, за да обяви изтеглянето от стратегическия резерв, заявиха във вторник висши служители на администрацията при условие за анонимност, за да очертаят плановете на Байдън. Така се завършва освобождаването на 180 милиона барела, разрешено от Байдън през март, което първоначално трябваше да се случи за период от шест месеца. Това от своя страна изпрати стратегическия резерв до най-ниското му ниво от 1984 г. насам в нещо, което администрацията нарече „мост“, докато стане възможно вътрешното производство да бъде увеличено. Резервът сега съдържа приблизително 400 милиона барела петрол.

Байдън също така ще отвори вратата за допълнителни залежи тази зима в опит да задържи цените ниски. Но представители на администрацията не можаха да уточнят колко президентът би бил готов да използва от тях, нито с колко искат да се увеличат вътрешното производство, за да се прекрати усвояването.

Предстои Байдън също така да каже, че правителството на САЩ ще възстанови запасите от стратегическия резерв, когато цените на петрола са на или по-ниски от 67 до 72 долара за барел, предложение, което служители на администрацията твърдят, че ще увеличи вътрешното производство, като гарантира базово ниво на търсене. И все пак се очаква президентът да поднови критиките си към печалбите, пожънати от петролните компании – повтаряйки залога, направен това лято, че общественото осъждане ще има по-голямо значение за тези компании, отколкото фокусът на акционерите върху възвръщаемостта.

Това бележи продължението на обръщането на Байдън, който се опита да отклони САЩ от изкопаемите горива, за да идентифицира допълнителни източници на енергия, за да задоволи доставките в САЩ и света в резултат на прекъсванията от нахлуването на Русия в Украйна и съкращенията на производството, обявени от воден от Саудитска Арабия петролен картел.

Очакваната загуба от 2 милиона барела на ден – 2% от световното предлагане – накара Белия дом да заяви, че Саудитска Арабия е на страната на руския президент Владимир Путин и обеща, че ще има последствия от съкращенията на доставките, които биха могли да подпомогнат цените на енергията. Освобождаването на въпросните 15 милиона барела няма да покрие дори еднодневното потребление на петрол в САЩ, според Администрацията за енергийна информация. Администрацията може да вземе решение за бъдещи пускания след месец, тъй като изисква месец и половина, за да може правителството да уведоми потенциалните купувачи.

Байдън все още е изправен пред политически затруднения заради цените на бензина. Ведомството съобщава, че бензинът е средно 3,87 щатски долара за галон. Това е леко намаление през изминалата седмица, но е нагоре спрямо преди месец. Скорошното увеличение на цените спря инерцията, която президентът и неговите колеги демократи виждаха в социологическите проучвания преди изборите през ноември.

Анализ в понеделник от ClearView Energy Partners, независима фирма за енергийни изследвания, базирана във Вашингтон, предполага, че два щата, които биха могли да решат да контролират равномерно разделения Сенат – Невада и Пенсилвания – са чувствителни към цените на енергията. Анализът отбелязва, че цените на бензина през последния месец са се повишили над средните за страната в 18 щата, които са дом на 29 потенциално „застрашени“ места в Камарата.

Дори избирателите да искат по-евтин бензин, очакваните печалби в доставките не се материализират поради по-слабата световна икономика. Миналата седмица правителството на САЩ ревизира надолу своите прогнози, заявявайки, че местните фирми ще произвеждат 270 000 барела на ден през 2023 г. по-малко, отколкото беше прогнозирано през септември. Световното производство ще бъде с 600 000 барела на ден по-малко от прогнозата през септември.

Трудната математика за Байдън е, че производството на петрол все още не се е върнало на нивото си преди пандемията от приблизително 13 милиона барела на ден. Това ниво е с около милион барела на ден повече. Петролната индустрия би искала администрацията да отвори повече федерални земи за сондиране, да одобри строителството на тръбопроводи и да отмени скорошните си промени за повишаване на корпоративните данъци. Администрацията възразява, че петролната индустрия седи на хиляди неизползвани федерални договори за наем и казва, че новите разрешителни ще отнемат години за производство на петрол, без да се отрази на текущите цени на газа. Екологичните групи междувременно поискаха Байдън да спази предизборното си обещание да блокира нови сондажи във федерални земи.

Байдън се противопостави на политиките, предпочитани от производителите на петрол в САЩ. Вместо това той се опита да намали цените, като освободи петрола от резерва на САЩ, засрами петролните компании заради техните печалби и призовава за по-голямо производство от страни в ОПЕК+, които имат различни геополитически интереси, обясни Франк Макиарола, старши вицепрезидент по политиката, икономиката и регулаторните въпроси в Американския петролен институт. Макиарола даде нагледен пример:

„Ако продължат да предлагат същите стари така наречени решения, те ще продължат да получават същите стари резултати.“

Тъй като изкопаемите горива водят до генериране на повече въглеродни емисии, Байдън се стреми да се отдалечи изцяло от тях с ангажимент за нулеви емисии до 2050 г. Когато обсъждаше този ангажимент преди почти година, след като водещите богати и развиващи се страни от Г-20 се срещнаха в Рим, президентът каза, че все още иска да намали и цените на бензина, тъй като при „3,35 долара за галон има дълбоко въздействие върху семействата от работническата класа само да се връщат напред и назад на работа“.

Откакто американският държавен глава говори за болката от цената на бензина при 3,35 долара за галон и надеждите му да намали разходите, цената като цяло се е повишила с още 15,5%.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments