„Сияна беше дете с мисия на тази черна земя. Да твори добро! Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата й за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад…не й се карах.“
Така започва поредният емоционален Facebook пост на бащата на Сияна Попова, която загина при тежка катастрофа в Плевенско. Николай Попов пише:
„Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да дарява на болни деца, Сияна правеше малки красиви гривни от мъниста. Беше си направила страница и влагаше много любов в това. Насърчавах я! И аз, и майка и! Все пак винаги я учихме да е добра, не че имаше нужда…тя беше Ангел на земята.
Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5 лв., може би и оставаше левче…..С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да помага на болни и бедни деца. Така и си отиде, правейки добро….
В фаталния ден имала важна поръчка! Да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете инвалид, което не ходи на училище, а учи от вкъщи. Преди това е изпращала и на други такива деца…
Вълнувала се от няколко дни. Било е важно да свърши това. Дядо й, който се прибира от работа в пожарната, не можеше да и откаже. Той живееше за нея… Качва се на колата. Сяда зад волана. Сияна зад него…, баба й до нея на задната седалка… да я пази… така бдят над нея от бебе… всички слагат коланите.
Дядо е стриктен водач и много внимателен… все пак спасява хора на пътя. Бях спокоен когато се вози с него…
Тръгват към Луковит. Изпращат важната пратка и потеглят отново към Телиш. За да са заедно… но уви… няма да бъдем никога с нея заедно на този свят.
Летящ с бясна скорост камион се приближава към тях с зигзагообразни движения. Дядо й спира и отбива… да е карал с 40-50 км/ч…
С ужас чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално… Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с ангелски сини очи. Няма да го видя никога вече…
Хора идват на помощ. Водачът на тира не слиза. Почват да им помагат. Лекар спира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога… не е било бързо.
Сияна тръгва с баба си към болницата. Дишай, дишай… диша до входа и там душата и отлита към небето.
За дядо й се борят колегите му, в началото е в съзнание… иска да умре. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път… разбрал е, че Сияна неговото слънце е пострадала тежко….
В това време майка й ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутринта си казах щастлив съм, че сме живи и здрави… Умрях… така умирам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа заради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, обич и подкрепа…
Прегръщам болните дечица, на които Сияна е помагала. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях.
Ще умирам и ще ставам още много време. И аз, и майка й, и всички, които я обожаваме.
Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи никога повече!
Елате да се помолим за Сияна! Да кажем не на убийствата на пътя кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди! Бъдете будни! Ние сме Сияна!
Нека цяла България да дойде в неделя 13:00 часа, 13.04.25 Цветница пред Храм паметника св. Александър Невски в София.
Да се помолим за Сияна и да кажем „не“ на смърта и убийствата, не на безразличието. Да поискаме право на живот! Нещо уж гарантирано от Конституцията. Нека бъдем с нея и на Лазаровден. Тя беше и лазарка. 10:00 ч. 12.04.2025 пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен.“
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Снимка на военна призовка във Facebook – ще има ли мобилизация?
