
За няколко часа със съдействието на Община Варна е открито момче, което е трябвало да напусне Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ във Варна заради навършване на пълнолетие, за което алармира председателят Националното сдружение на сираците в България Слави Михайлов, който призовава за помощ.
Днес младежът се е срещнал със заместник кмета Снежана Апостолова, предложена му е била подкрепа, изразяваща се във финансова еднократна помощ, за която младежът от ЦНСТ-Варна вече е подал необходимите документи за кандидатстване още днес при срещата си с г-жа Апостолова.
„Отделно служители на Община Варна са му предложили временно настаняване в общинския приют. Относно работа и подкрепа за първите стъпки в самостоятелния живот ще му бъде оказана подкрепа и от Общината, и от мен, за да може да се справи в първите месеци и да придобие навици. Проведох разговор и със заместник-кмета Илия Коев, който ме увери, че чрез дирекция „Превенции“ на Община Варна ще окажат нужното съдействие за включване в програми, които да му помогнат да се откаже от зависимостите му“, обясни Михайлов, като благодари за бързата и адекватна реакция на Община Варна.
„Надявам се силно да не ставаме свидетели на подобни примери и служителите в ЦНСТ да оказват навременна и адекватна подкрепа месеци преди да напуснат социалния център поверените им възпитаници. Бъдете здрави и благословени!“, коментира още той.
Припомняме, че по-рано днес Михайлов разпространи следното писмо до медиите.
„Пиша Ви тези редове в качеството си на човек, който е израснал в социални домове и човек, който не може да се примири със случващото се с връстниците ми по съдба. Не мога да повярвам, че нищо не се е променило от преди повече от 30 години и бездушието на хората, които работят в социалната система и община Варна продължават да съществуват.
Бесен съм от това, което с лека ръка правят и пропиляват човешки животи, обречени на мизерия, скитничество и много други.
Огромната ми молба към Вас е преди всичко като родители да не подминавате апелът ми за помощ и да дадете гласност, защото от няколко дни не спя спокойно заради това, че от социален център в студените зимни месеци е изгонен младеж от социален център заради навършени 18 години!
Моля Ви горещо да споделите молбата ми с идеята да се размърдат общината и социалния център и да му окажат адекватна подкрепа. В петък, събота и неделя се опитах да открия въпросното момче, което е уж при приятели да живее, но за мое огромно съжаление без успех.
Отговорът на общината, че е отишъл да живее при приятели е меко казано несериозен и не ми дава никакво спокойствие. Надявам се да разпространите този казус и заедно да помогнем на един млад човек. В продължение на седмица водя разговори с г-жа Снежана Апостолова, заместник-кмет в Община Варна, но за огромно съжаление, усещам нейното бездушие.
Ако аз съм заместник-кмет щях да обърна света за да помогна, но хора, които никога не знаят какво е да нямаш родители и дом, няма да те разберат. Чувствам се много обиден от начина, по който се държат към хора в беда. С разговорите и кореспонденцията, която водя с г-жа Апостолова се въртя в омагьосан кръг и реално няма никакви резултати. Сега въпросното момче е някъде и за съжаление, никой с точност не може да отговори къде?
Прилагам това, което съм написал в страницата ми във Facebook:
Докога ще продължава това??? Некадърност или немърливост! Докога ще се подигравате с онези млади хора, които си нямат никой? От една седмица не съм на себе си!
Много от вас знаят, че животът ми е преминал през социалните домове и борбата да оцелееш след напускането на институцията при навършване на пълнолетие е много трудна! Тези дни историята на едно момче, което ще нарека Мечо в този пост, ме върна в годините, в които трябваше да се боря сам за оцеляване – без дом, без пари, без работа, без… „Изхвърлен“ на улицата 18-годишен младеж….
За огромно съжаление на 14.01.2025 г. Мечо стана на 18 години и трябваше да напусне ЦНСТ-Варна, където е настанен след закриването на социалния дом „Княгиня Надежда“ и където живее до този момент. За всички, които навършват тази възраст, това е незабравим празник… За Мечо също е незабравим, но не празник…
Накратко ще разкажа, че Мечо е изостанал с училище и въпреки годините си е в девети клас, в самостоятелна форма на обучение. Също така, той е регистриран в Местната комисия за борба с противообществените прояви в район „Приморски“ Варна, откъдето е с възпитателни мерки докато е бил в ЦНСТ. Въпросното момче има данни, че е употребявал трева и най-вероятно това продължава. Сега, когато той направи пълнолетие, напусна социалния център и дори с торта се черпили в ЦНСТ, по думи на служители от центъра!?
Въпросът ми към Община Варна и ръководството на ЦНСТ е, какво се случва с Мечо, след като вече е изписан „тържествено“ от институцията посред зима? Отговорът е, че Мечо е отишъл да живее при приятели!?! При кои приятели!?! При тези, които го научиха и „зарибиха“ с трева?!? При тези, с които е извършвал противообществени прояви!?!
На малоумен ли се опитват да ме правят или просто не искат и не ги е грижа общинарите и служителите в ЦНСТ за съдбата на Мечо?!? Несериозно ми звучи подобен отговор в днешно време! Да твърдиш, че отишъл да живее Мечо при приятели!
Всички служители в ЦНСТ са наясно, че Мечо няма добра среда от приятели и ако има такива, това са хора, които са го довели до това положение днес, да е зависим от трева и да има присъда „Пробация“, както и да изостане с училище! Питането ми към служителите на ЦНСТ е: Как спите сега? Спокойни ли сте, че не сте направили абсолютно нищо за първите стъпки в живата на това момче? Спокойни ли сте, че на улицата ще е още един младеж, сам – без дом, без работа, без семейство, без….
Мога да посоча много добри примери на ваши колеги от страната, които имат подобни казуси и настаняват младежите след навършено пълнолетие в защитено жилище или друга социална услуга, но не ги гонят така, както Вие направихте с Мечо! Не ги изпращат на улицата с торта! Категорично – Вие буквално обричате един човешки живот на мизерия, глад, а може би и затвор! Оправданията Ви, че с Мечо са провеждани уж беседи, които да го подготвят за самостоятелния живот ми звучат отново несериозно! Няма как с беседи да очакваш един младеж без подкрепа от родители, роднини да се справи сам в първите стъпки на самостоятелния живот!
Уважаеми служители на ЦНСТ,
няма родители или поне не познавам такива, които гонят по този начин своето дете, когато навърши пълнолетие! Дори да напусне техния дом, родителите са до детето си и му помагат в първите стъпки от живота! А тук Вие с немърливостта и най-вероятно с нежеланието си да помогнете на Мечо, буквално го обричате той да е готов престъпник!
За това ли плащат хората данъци да отглеждате и произвеждате готови престъпници в социалния център? Вие сте тези, на които се заплаща да се грижат за децата там. Вие сте тези, които допуснахте Мечо да е зависим и с присъда! Ако наистина работите с поверените Ви деца, сега нямаше да пиша за Мечо!
Но истината е, че не правите абсолютно нищо за тези деца в този център и за съжаление имам информация и за други, които са с девиантно поведение и клиенти на МКБППМН в район „Приморски“ град Варна. Една от служителките в социалната дирекция на Общината предложи да бъде настанен в приют, след изричното ми настояване да се направи нещо за първите му стъпки в живота. Как си представяте, излизаш с едни дрехи, без пари в нищото и се оправяш сам в живота?
Дори въпросната служителка поиска от мен да поработим върху това да не се занимава Мечо с трева и да си стъпи на краката! Какъв е смисълът, като е отърван още в социалния център и никой нищо не е направил за да не е в това положение???
Няколко дни се опитвам да го открия, за да го информирам, че може да бъде настанен временно в приюта и да започне работа. За съжаление без успех, защото той вече няма телефон откакто е напуснал ЦНСТ. Подозирам, че най-вероятно е заложен поради липсата на средства, за да се храни при „приятелите“ си!
И сега въпросът ми към служителите на ЦНСТ и Общината е: Кой ще понесе отговорност, ако Мечо е на улицата сега в този зимен и студен месец, а не при приятелите си?
Надявам се след този пост да поправите грешката си и да откриете момчето, за да му окажете не лична, а професионална подкрепа, такава, каквото е редно да оказвате в качеството Ви на представители на институции!
Докога ще нехаем за децата си? Докога ще разчитаме работата ни, да бъде свършена от друг? Спите ли спокойно, господа общинари и служители на ЦНСТ-Варна! Трябва адекватна система и политика в общината, която дава шанс на всеки младеж.“