Коломан I Асен е един от най-младите владетели в българската история, възкачил се на престола едва на седемгодишна възраст. Той наследява мощната държава, изградена от неговия баща Иван Асен II, но управлението му е изпълнено с предизвикателства, които бързо разкриват уязвимостта на царството. Външният натиск от татарите, вътрешните междуособици и дипломатическите игри на европейските сили правят периода на неговото царуване особено сложен.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
В книгата може да се запознаете как въпреки усилията на регентството да запази стабилността на страната, България е принудена да приеме васална зависимост от Златната орда, а вътрешните конфликти между болярските среди допълнително отслабват държавата. Политическите интриги достигат своя връх с мистериозната смърт на Коломан I Асен, който умира едва на 12-годишна възраст. Неговото кратко и бурно царуване е показателно за несигурността в България след златния век на Иван Асен II и началото на период на династични борби и външни заплахи.
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„“Детето цар“ – седемгодишният Коломан I Асен встъпва на престола през 1241 г. Син е на цар Иван Асен ІІ и е роден през 1234 г. от втория му брак с унгарката Анна-Мария Арпад. Името му се обяснява с унгарското влияние в българския царски двор. През ХI-ХIII век в Унгария и Австрия е изключително почитан Св. Коломан, братът на майка му също се казвал Коломан. Малолетният цар се възкачва на българския престол във време, когато държавата ни е с една от най-обширните си територии, оставена му в наследство от баща му. Положението в страната от ден на ден става все по тревожно, вследствие на засилващия се натиск от страна на татарите, които по това време опустошават Средна Европа.
От есента на 1242 г., на връщане от маджарските земи, татарските орди на хан Бату /внукът на Чингиз хан/ опустошават Северна България и принуждават търновското регентство да приеме васална подчиненост. България започва да плаща ежегоден данък на образувалата се в Южна Русия татарска държава, Кипчакското ханство, известно в Европа под названието „Златната орда“. Освен външните проблеми, България е раздирана и от вътрешни междуособици. Регентството, управлявано от търновския патриарх Йоаким I Български, като настойник на малолетния цар, подновява мирните договори с Латинската империя в Константинопол и с Никейската империя.
Сърбия използва това и се откъсва от българската си зависимост. През 1245 г. папа Инокентий ІV, основавайки се на унията, подписана от Калоян и на майчиния унгарски род на Коломан І Асен изпраща писмо, в което настоява българският цар да върне народа си в лоното на римската църква. Папата дори обещава да свика вселенски църковен събор, който да промени статута на българската църква. Регентството в Търново обаче оставя това писмо без отговор. В края на август 1246 г. младият български цар умира на 12-годишна възраст. Недоволна болярска групировка, начело с третата жена на Иван Асен II – Ирина Комнина Дукина, отравя Коломан I Асен и на престола се възкачва нейният син Михаил II Асен, който също е малолетен.“
Очаквайте следващата неделя още исторически факти, свързани с българската история, представени от д-р Румен Петков.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
