Историята на Второто българско царство е изпълнена с битки за власт, заговори и предателства. Един от най-спорните и често забравяни владетели е Мицо Асен – цар, който губи не само трона си, но и доверието на болярите.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
В книгата може да се запознаете как след неуспешни военни кампании и гражданска война срещу Константин Тих Асен, Мицо се оказва без съюзници и търси убежище във Византия. В замяна на своята безопасност той предава важни български територии, с което окончателно заличава шансовете си за завръщане. Как един владетел с царска кръв стига до тази съдба?
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„Мицо Асен, като зет на цар Иван Асен II, взема участие в създаденото през 1241 г. регентство на малолетния Калиман I Асен. Женен е за Мария Асенина и от този брак има син и дъщеря. Иван Асен III – бъдещ български цар, и Кира-Мария Асенина, която пък ще бъде омъжена за бъдещия български владетел Георги I ТертерВ края на 1256 г. Мицо получава подкрепата на търновската аристокрация и в началото на 1257 г. бива провъзгласен за цар.
Първоначално започва да управлява от Търново, събира войска и предприема една необмислена и не добре подготвена военна акция срещу Никейската империя, която още в зародиш претърпява неуспех. В Търново се прибира победен и веднага изгубва уважението на болярите. Причината е, че те виждат в новия владетел, неспособността да управлява. Така много боляри предявяват претенции да отцепят владенията си, като независими феодали.
Претендентът за короната Скопският болярин Константин Тих Асен вижда възможност да привлече селското население на своя страна. Като използва за мотив високата данъчната тежест над обикновените жители. Той сериозно подкопава основите на трона на Мицо с обещанията, че ще подобри материалното им състояние. Мицо Асен разбира, че срещу него се подготвя заговор и се оттегля в старата столица Преслав, откъдето продължава да управлява. Започва да сече и собствени монети с надпис „Миче цар“.
В Търново болярите издигат друг владетел, но под властта на Мицо Асен е все още голяма част от Източна България. Избухва гражданска война, която първоначално дава превес на стария владетел. Константин Тих Асен се обръща за помощ към ромейския гарнизон в крепостта Станимака /дн. Асеновград/. С тяхна помощ постепенно Мицо губи надмощието си.
През пролетта на 1260 г. в Търново пристига никейска делегация, която сключва споразумение срещу Мицо. Останал напълно изолиран, Мицо Асен е принуден да бяга от Преслав в Месемврия. Оттам той оспорва властта на новия цар Константин Тих Асен и дори предприема военен поход за възвръщане на трона. В продължение на няколко години се води война между двамата и накрая Мицо Асен претърпява пълен неуспех.
За да запази аристократическите си позиции, Мицо Асен извършва предателство на българските интереси. Той поисква политическо убежище от новия византийски император Михаил VІІІ Палеолог, който още през лятото на 1261 г. е освободил Константинопол от латинците и е възстановил Византийската империя. През пролетта на 1263 г. молбата му е удовлетворена и той получава имение в Мала Азия, край река Скамандър – в близост до древната Троя. В замяна предава във византийско владение град Месемврия и българските територии на юг.
В престъпената му територия този български цар прекарва остатъка от живота си и постепенно бива забравен.“
Очаквайте следващата неделя още исторически факти, свързани с българската история, представени от д-р Румен Петков.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Българската историята с Румен Петков: Кървавият преврат на Коломан II Асен
