Смилцена се омъжва за Смилец още докато той е средногорски български болярин, резедиращ в крепостта Копсис. През 1292 г. обаче съпругът ѝ става цар на България и Константинополската принцеса , която е принудена да живее в една провинциална крепост, отново попада сред дворцовия разкош на българската столица.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
След шестгодишното управление на съпруга й цар Смилец, Смилцена се оказва на върха на властта, заставайки начело на регентството на малолетния си син Йоан IV Смилец.
Истинското ѝ име си остава неизвестно – въпреки че височайшата господарка на българите е добре позната не само у нас, но и в Константинопол. Българите са я наричали Смилцена, буквално жената на Смилец.
Отначало овдовялата царица се опира в управлението на братята на Смилец като владетели на Средногорското княжество.– севастократорите Радослав и Войсил.
Въпреки че не попада на вниманието и благосклонността на историците, Смилцена всъщност проявява усет и способност да се ориентира в голямата политика.
Главните ѝ усилия през това време са насочени както към укрепването на властта на сина ѝ, така и към неутрализирането на останалите претенденти за короната. Тя умело успява да парира претенциите на главния претендент за царския престол – деспот Алтимир/Елтимир, брат на сваления от Смилец цар Георги I Тертер, като му дава за жена дъщеря си Марина и му връчва управлението на Крънска област. Така Алтимир става не само регент, но и един от основните поддръжници на властта на Смилцена и сина ѝ Иван.
Премахвайки вътрешните заплахи, царицата проявява политическа активност и спрямо Сръбско кралство. На 24 август 1299 г. тя омъжва своята дъщеря Теодора Смилец за престолонаследника на Сърбия. От този брак по-късно се ражда прочутият сръбски крал Стефан Урош III Дечански. В началото на 1299 г. тя изпраща в Сърбия български сватовници начело с деспот Елтимир. Българската царица предлагала на сръбския крал Стефан Милутин не само ръката си, но и управлението на една огромна Българо-Сръбска държава при условие да бъдат запазени наследствените права на сина й Иван IV Смилец.
40-годишния крал Стефан Милутин не откликва на предложението й, като предпочита да се ожени за петгодишната Симонида Палеологина – дъщерята на византийския император Андроник II Палеолог. С което на практика я превръща в четвъртата негова съпруга. Отказът му от българската корона едва ли трябва да се тълкува като проява на политическо късогледство. Бракът му слага край на продължаващата повече от двадесет години война между двете страни. Като зестра Византия се съгласява да признае за сръбски владения всички територии в Македония и Албания на север от линията Круя-Охрид-Прилеп-Велес.
От друга страна сръбският крал отказва поради нежеланието си да повери бъдещето на Сърбия в български ръце.
Неуспехът на тази инициатива влошава положението на Смилцена и сина ѝ в Търново. През 1300 г. от изгнание в Златната орда се завръща синът на Георги I Тертер – Теодор Светослав, който пристига с избягалия Чака, син на убития хан Ногай. Теодор Светослав открито предявява претенциите си като законен наследник на Българското царство и през същата година търновските боляри отварят вратите на столицата за него. Смилцена и отрокът ѝ търсят спасение при деспот Алтимир в Крън, откъдето бившата царица планира да си възвърне контрола над страната с помощта на зет си и други поддръжници.
Теодор Светослав обаче успява да установи контрол над земите на Алтимир, което принуждава Смилцена и Иван Смилец да потърсят убежище при роднините си в Константинопол. Във византийската столица бившата височайша господарка на българите продължава да се изявява в светските среди, докато примиреният ѝ син се отдава на молитви изпадайки в носталгия, че никога няма да се превърне в български владетел.
Последните години от живота си Иван IV Смилец се замонашава под името Йоасаф в един от манастирите на Света гора.
Присъединете се към нашия Телеграм
Българската история с Румен Петков: Цар Смилец – татарският поставеник
