Георги II Тертер е последният български владетел от династията на Тертеровци. Син е на цар Теодор Светослав и царица Ефросина. Когато наследява баща си след смъртта му през 1322 г., Георги е млад и неопитен, но войнствен. Възползвайки се от спора за властта между стария византийски император Андроник II и внука му Андроник III, Георги II Тертер предприема един отначало много успешен поход против Византия.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
Георги II Тертер превзема слабо охраняваната крепост Пловдив и връща града в границите на България (юли 1322 г.). Там поставя български гарнизон от 2000 лековъоръжени пехотинци и 1000 конници под командването на Иван Русина.
През август 1322 г. войските на Георги II Тертер предприемат нов поход в околностите на Одрин и завладява близките крепости. Според византийски историци василевсът Андроник III отблъсква българите и ги преследва навътре в страната.
Редица градове на юг от Стара планина преминават към Византия. Решителното сражение (август 1322 г.) завършва с победа на византийците и само настъпването на нощта спасява българите от пълен разгром.
Месец по-късно, след 30-дневно затишие, Андроник III се решава да премине в настъпление. Българските владения в Тракия са разорени, а армията му се завръщат с голяма плячка.
Известно време след тези събития младият български цар изненадващо умира (пролетта на 1323 г.), без да остави мъжки наследник, с което се слага край на Тертеровата династия. Неочакваната смърт става повод за избухване на големи размирици в българската държава и изпадането й в междуцарствие.
Присъединете се към нашия Телеграм
