„България не използва рационално водните си ресурси и при по-добро съхраняване и преразпределение на наличните количества страната би могла да избегне сериозни проблеми с водоснабдяването въпреки тенденцията към по-сухи лета и неравномерни валежи.“
Това коментира проф. Емил Гачев от секция „Води“ към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН в предаването „В развитие“ по „Bloomberg TV Bulgaria“ с водещ Антонио Костадинов.
По думите му Североизточна, Югоизточна и Северозападна България са най-уязвими към засушаване, тъй като се намират далеч от планинските райони, където се формират основните водни запаси. Затова именно Югозападна България изпитва най-малки затруднения с водоснабдяването.
Проф. Гачев отбеляза, че един от най-сериозните проблеми е организацията на водоснабдителната система. Много малки населени места разчитат на собствени водоизточници, които при продължителни сухи периоди не могат да осигурят необходимите количества вода и така се стига до режим.
Според него изграждането на нови язовири може да бъде частично решение, но подобни проекти изискват сериозни инвестиции и оказват значително въздействие върху околната среда.
„Изграждането на язовири е решение донякъде, но това е и голяма инвестиция, а язовирите променят ландшафта и нарушават екологичното равновесие на големи територии. Затова строителството им трябва да се прави пресметливо“, заяви той.
Гачев се обяви и против изграждането на мини ВЕЦ-ове, тъй като според него произведената енергия не оправдава екологичната цена. Вместо това страната трябва да насочи усилията си към модернизиране на водната инфраструктура, ограничаване на загубите по мрежата и по-ефективен контрол върху потреблението.
По думите му климатичните промени вече влияят върху състоянието на почвите. По-високите температури увеличават изпарението, а в някои райони летата стават все по-сухи. В същото време се наблюдава увеличение на интензивните валежи, които ускоряват ерозията на почвата, особено когато тя е оголена след традиционна обработка.
„В България се наблюдава увеличаване на интензивните извалявания, които носят риск от стихийна ерозия на почвата“, предупреди експертът.
Той обърна внимание и на ролята на горите като естествена защита срещу наводненията и засушаването. Според него горската покривка задържа валежните води, подпомага постепенното им освобождаване, овлажнява въздуха и намалява риска от пожари, като същевременно подобрява влагата в съседните земеделски земи.
Проф. Гачев посочи, че незаконната сеч и унищожаването на стари гори представляват сериозен проблем както за природата, така и за възможността реално да се проследяват загубите на горски фонд.
„Обществото трябва да осъзнае, че старата гора е изключително важна и като ландшафт е много по-ценна от стойността на дървесината в нея“, каза още той.
Експертът припомни, че през миналия век в България масово са създавани борови насаждения с цел ограничаване на ерозията. В условията на затоплящ се климат обаче много от тях вече изсъхват, което налага търсенето на по-подходящи дървесни видове за възстановяване на ерозиралите терени.
Присъединете се към нашия Телеграм
„Ще те самоубия!“: Излиза ли от контрол спорът за реколта за 2 млн. евро в Бургаско и помага ли МВР?
