България е регистрирала най-голям спад на парниковите газове в целия Европейски съюз /ЕС/ в месеците април, май и юни тази година. Европа също показва понижение с 5,3 спрямо предходната 2022 година.
Това показват данните на оценките за трите месеца относно емисиите на парникови газове по икономически дейности, публикувани от Евростат.
Емисиите на ЕС възлизат за въпросния период възлизат на общо 821 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2-eq) спрямо 867 милиона тона CO2-e през 2022 г. През същия период брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС остава стабилен, регистрирайки само много малка вариация (+0,05% през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото година по-рано).
През април, май и юни икономическите сектори, отговорни за най-много емисии на парникови газове, са „производство“ (23,5%), „домакинства“ (17,9%), „електричество, доставка на газ“ (15,5%), „селско стопанство“ (14,3% ), следван от „транспортиране и съхранение“ (12,8%).
В сравнение със същия период на миналата година емисиите са намалели в шест от общо девет сектора на икономиката в ЕС. Най-голямо намаление е регистрирано при „разпределение на електричество, газ“ (спад с 22.0%). Основният сектор, в който се увеличават емисиите, е „транспорт и съхранение“ (повишение с 1,7%).
През тази пролет емисиите на парникови газове са намалели в 21 европейски страни в сравнение със същия сезон миналата година.
Най-големи намаления на парниковите газове са регистрирани в България (понижение с 23,7%), Естония (-23,1%) и Нидерландия (-10,3%).
Важно е да се отбележи, че сред тези страни с най-голямо намаляване на парниковите газове през второто тримесечие, единствено България е отбелязала икономически растеж през този период.
