Несполучливите реформи в съдебната система и в енергетиката забавят одобрението на Националния план за възстановяване и устойчивост, заяви вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов. Той подчерта, че България очаква да получи от Европейския съюз около 12,6 милиарда лева.
Пеканов уточни, че в момента продължава дискусията по детайлите на този документ, тъй като евроинституциите очакват нашата страна да се е подготвила с него, преди да й бъде отпусната тази голяма сума. Вицепремиерът е категоричен, че парите не са за излишно харчене, а за инвестиции, които да подпомогнат икономиката на страната по време на пандемия. Той коментира пред „Bulgaria ON AIR“:
„Съдебната реформа задържа Плана към момента заедно с темата за енергетиката. Ще продължим с дискусията. Ние организирахме няколко такива обсъждания – с експерти, с различни организации и институции, които са част от съдебната система. Но не се стигна до консенсус. В сферата на енергетиката основният препъни камък е, че управляващите много дълги години са замитали трудните въпроси за зеления преход.“
Атанас Пеканов обясни, че за няколко седмици трябва да се вземат решения, как да се развива българската енергетика в следващите десетилетия. Според него това е трудно и не е редно служебният кабинет за кратък период от време да реши всичко. По думите му е нужно бъдещият парламент да се занимава с тези въпроси. Той даде за пример – въглищните райони и допълни:
„Да, зеленият преход е важен, но е важно и да защитим хората в тези региони.Успели сме да постигнем някакъв консенсус в България, че като цяло планът е добър и трябва да бъде внесен, но сега в рамките на преговорите с Европейската комисия трябва да изчистим тези два въпроса. Искаше ми се да чуя някакви мнения и предложения как да отговорим на тези огромни очаквания от страна на европейските институции. За съжаление не получих кой знае колко ясни предложения от парламентарните партии.“
Пеканов изтъкна, че предложените промени от служебно правителство и изпълнителна власт ще бъдат гласувани от един бъдещ парламент. Той подчерта, че част от реформите могат да изискват конституционно мнозинство.
