Преди няколко две комисии към Народното събрание отхвърлиха предложения бюджет за здравеопазване за следващата година. Въпреки заложените допълнителни приходи от над 1 млрд. лева, основните критики се насочват към липсата на предложена реформа, високите доплащания от страна на пациентите, несъстоятелността на наличните лекарства и техните цени.
Здравният икономист Аркади Шарков коментира пред „Bulgaria ON AIR“, че бюджетът е добре балансиран по отношение на разпределението на средствата в различни области, като изтъква, че най-добре подпомаганата област е извънболничната помощ, която представлява по-голям процент от общия бюджет в сравнение с предишни години.
Шарков подчерта рисковете при постъплението на парите от работещите и за здравнонеосигурените, като подчертава, че тези несигурности са свързани с макрообстановката. Той споделя загрижеността си относно възможните затруднения при разпределението на бюджета в Касата и изразява необходимостта от ясна политическа насока за изразходване на средствата.
Здравният икономист коментира и възможните изменения в доплащанията на пациентите, отбелязвайки, че много зависи от лечебното заведение и че е необходим механизъм за бързо вземане на решения. Той също така изтъкна важността на ясна политическа насока за изразходване на средствата и сподели опасенията си относно достъпа на гражданите до лекарства след активно лечение.
„Много зависи от лечебното заведение. Въпрос на преценка. Проблем е НЗОК да остане без управител. Става блокаж, особено по отношение на разплащането. В много кратък порядък ще трябва да бъде измислен механизъм, по който първо да бъдат изслушани управителят и подуправителят, същевременно да бъде изслушан и нов управител.“
Шарков отбеляза, че проблемът с наличието на лекарства не е ограничен само до България, а е присъщ и в цяла Европа, като посочи цената като един от факторите. Той подчертава необходимостта от регулация, която да управлява цените на продуктите и предотвратява изтеглянето им от пазара от страна на производителите.
