Представители на български организации от Република Северна Македония подписаха в Народното събрание обща протестна декларация срещу обсъжданата идея българите да бъдат вписани в Конституцията на страната с отложено действие.
Те участваха в заседание на Комисията по политиките за българите извън страната по покана на нейния председател и народен представител от „Възраждане“ Ангел Георгиев, което се проведе тази седмица.
В декларацията организациите заявяват, че вписване, което ще породи правно действие едва след присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз, не представлява изпълнение на поетия ангажимент, а неговото отлагане.
„Ние не сме тема за преговори и не можем да чакаме вечно. Правата ни са необходими днес, а не при неопределено бъдещо условие“, се посочва в документа.
Ангел Георгиев подчерта, че вписването с отложено действие не е изпълнение, а заобикаляне на поетия ангажимент. Според него правата на българската общност не могат да бъдат поставяни в зависимост от бъдещи политически договорки или да бъдат отлагани до момент, в който Северна Македония вече е преминала ключова част от европейския си път.
Той посочи още, че въпросът не може да бъде свеждан единствено до отношенията между София и Скопие. Условието е част от европейската преговорна рамка, поради което отговорността за реалното му изпълнение е и на институциите на Европейския съюз.
Представителите на българските организации предупреждават, че подобно отлагане би означавало още години без конституционна защита, през които българите в страната остават изложени на дискриминация, реч на омразата, съдебни преследвания и физически посегателства заради своето самосъзнание.
Съществен акцент в декларацията е, че вписването на българите не може да бъде сведено единствено до формално споменаване в преамбюла на Конституцията. Организациите настояват българите да бъдат включени и в законодателството, което урежда правата на останалите общности, включително по отношение на представителството в държавната администрация, местното самоуправление, съдебната власт, МВР, въоръжените сили, службите за сигурност, образователните институции и държавните предприятия.
В декларацията са поставени седем конкретни искания:
Да не се допуска никакъв вариант на конституционни промени с отложено действие.
Вписването на българите в Конституцията да бъде извършено преди официалното откриване на първия преговорен клъстер.
Българите да бъдат включени във всички закони и подзаконови актове, които уреждат правата на общностите, така че да получат същите права и равноправно участие в обществения и държавния живот.
Нито едно решение, което засяга пряко българската общност, да не бъде вземано без участието на нейни представители.
Българските и европейските институции да не допускат заобикаляне на договорените условия чрез непублични договорености.
Властите в Република Северна Македония да прекратят безнаказаността на речта на омразата и посегателствата срещу лица с българско самосъзнание.
По време на предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да бъде проведена среща с представители на българските организации.
Георгиев посочи, че решения, които пряко засягат българската общност, не трябва да бъдат вземани без нейно участие и че Европейският съюз не бива да допуска договорените условия да бъдат заобикаляни чрез непублични договорености.
По-рано той призова Урсула фон дер Лайен по време на посещението си в Република Северна Македония да се срещне с представители на българската общност и лично да чуе проблемите, които те поставят.
При подготовката на заседанието част от поканените представители на българските организации са изразили опасения от възможен натиск при завръщането си в Република Северна Македония. Георгиев заяви, че ще следи за безпрепятственото им придвижване и при прояви на репресии, сплашване или ограничаване на свободата им на движение ще бъдат уведомени компетентните български институции.
Присъединете се към нашия Телеграм
Коцев: Варна беше ощетявана, защото не мина към „Ново начало“
