Разликите между кабинетите Радев и Желязков са само повърхностно-медийни – но достатъчни за електората, който вярва в тях – уви, над 50%.
На втори план – по същество – разликите преливат в критично ниво прилики, поне на три нива. Тези нива са свързани с трите фактора, които да те държат във властта: финанси, хора и геополитически завет. Това посочи в свой анализ в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Ето как той коментира въпросните три фактора:
„(1) Финансите
Един повърхностен анализ на бюджета на Радев би открил само една съществена разлика с този на Желязков: границата от 3% дефицит. Това не е защото Желязков-ББ-ДП са по-икономични, а по-хитри. Заделените за кражба пари минаха задбалансово като увеличение на капитала на държавната банка и енергийния холдинг – с идеята да не се смятат за дефицит.
Бюджетът Радев обаче е брутален – милиарди в капиталовата програма без яснота за какво ще се харчат надуват дефицита далеч над 3%. С плоското обяснение за изскачащи фактури или неосчетоводени разходи от чекмеджета на предишната власт. И то за харчене в оставащите няколко месеца до края на годината.
Надута е и администрацията с още милиард за разходи, а милиони към съдебната система са отчетени като “техническа грешка”.
Сметката я плащат пак същите, като при Желязков: средна класа (осигуровки), социално слаби (орязани доходи) и децата (рязък ръст на държавния дълг).
Философията на олигархията винаги е една и съща – милиарди в неясни “инвестиции” за нашите фирми и стотици милиони за държавните служители, които да крепят модела. Чиято сметка се поема от обществото.
(2) Хората
Структурата на “прогресивната” власт е абсолютно същата, като на ГЕРБ. А именно: лоялисти на топ позиции във фондоемките министерства и наети за евролица експерти в министерствата – критични за фондонабирането от Европа.
Това лесно се проверява като сравните профилите на министрите на Борисов и Радев в регионално развитие, транспорт, екология и земеделие плюс здравеопазване от една страна. И от друга страна – на министрите на външните работи и еврофондовете – връзката с Европа – от друга страна.
Единствената разлика е в приоритетите тогава и сега. Тогава важно бе да има евролица за еврофондовете за Тройния руски шлем в енергетиката; сега са нужни евролица за правосъдна реформа, които ще правят акции на МВР срещу “олигархията” и да отключат парите по ПВУ.
Няма и не може да има търсене на най-добрите в съответната област – те не ИМ вършат “работа”. Вече видяхте как енергично бе отхвърлена идеята на ПП за гражданска квота в новия ВСС.
(3) Геополитическия завет
Тук също няма почти никаква разлика между Борисов и Радев, освен в реториката за вътрешна употреба – в зависимост от електората. И двамата се кълнат в европейския път на България, докато с енергичност и замах прокарват руските интереси у нас.
Така Борисов – под крилото на Меркел – оцеля 12 години начело като премиер с подобна на нейната политика към Русия. Радев търси подобен блок засега през съюзи в Източна Европа, но вероятно бързо ще припознае френската крайна десница, ако тя спечели изборите догодина – за защита на руските интереси под патриотични лозунги.
Цената на тази двойствена политика – харесвана от големи народни слоеве я плащаме всички. Но най-вече те.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Скандалът с полетите до Дубай: Демерджиев обяви, че Десислава Атанасова е ползвала два паспорта
