Анализ: Ниските заплати на полицаите, високият стрес и натоварването затрудняват наемането на нови кадри

Проучването разкрива значителни диспропорции между планирания щат и реалния брой заети полицаи в различни области и дирекции

1
2382
Полицейски служител, полицай, МВР, полицаи Архив
Полиция. Снимка: МВР

От Фондация „Общество и сигурност“ разпространиха анализ на наличните данни за полицейския състав в България, който разкрива значителни диспропорции между планирания щат и реалния брой заети полицаи в различни области и дирекции. Тези несъответствия поставят под въпрос ефективността на полицейската система, особено в контекста на осигуряването на сигурност в различни региони.

Ключови данни и тенденции

Разпределение на полицаите на 100 000 души население /по данни на НСИ и МВР/:

  • Планиран брой/щат: В области като Видин /451/, Смолян /411/ и Хасково /403/ се планират значително повече полицаи на 100 000 души, отколкото в Пловдив /249/ и Благоевград /265/.
  • Реален брой: Видин /407/, Смолян /383/ и Ямбол /330/ запазват висок относителен дял на заети полицаи, но в Пловдив /225/ и Варна /263/ реалният брой е силно занижен спрямо планирания.

Дирекции с най-голям недостиг на кадри:

  • Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГДГП/ има 1727 вакантни места от общо 7208 – сериозен проблем, предвид миграционния натиск.
  • Други дирекции като Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ /ГДБОП/ и „Миграция“ също са с висок дял незаети места.

Диспропорции по области:

В големите градове като София-град и Пловдив, където сигурността има значителна социална тежест, се наблюдават сериозни несъответствия между планиран и реален щат. Това може да повлияе отрицателно на общественото доверие и ефективността на полицейските служби.

Причини за диспропорциите:

  • Липса на атрактивност на професията – Ниските заплати, високият стрес и натоварване, както и липсата на адекватни социални придобивки водят до затруднения в наемането на нови кадри. Високите изисквания за служителите в определени специализирани дирекции /напр. ГДБОП/ допълнително ограничават потенциалните кандидати.
  • Демографски и регионални фактори – В региони като Видин и Смолян се поддържат високи планирани щатове поради по-ниска гъстота на населението и специфични нужди за контрол, но това не винаги отговаря на реалното състояние.
    В големите градове като София и Пловдив се наблюдава недостатъчно присъствие на полицаи спрямо необходимостта, което е свързано с миграция към по-доходоносни професии.
  • Недостатъчно дългосрочно планиране – Липса на стратегическа политика за привличане и задържане на кадри, особено в специализирани дирекции, които изискват специфична квалификация.

Възможни решения за намаляване на диспропорциите.

Подобряване на условията на труд – Увеличаване на заплатите и осигуряване на социални придобивки като жилищна подкрепа, допълнително здравно осигуряване и компенсации за рискови ситуации.

Осъвременяване на оборудването и подобряване на работната среда.

Целенасочено привличане на кадри – Провеждане на кампании за популяризиране на професията полицай, особено в университети и сред млади хора.

Въвеждане на финансови стимули за работа в труднодостъпни или натоварени региони.

Дългосрочна реформа в кадровата политика:

  • Разработване на национална стратегия за обществен ред и сигурност, която да предвижда и оптимизиране на полицейския щат, базирана на актуални демографски и социални анализи.
  • Децентрализация на процеса по разпределение на щатове, като се отчита спецификата на всеки регион.

Подобряване на обучението и кариерното развитие:

  • Осигуряване на съвременни програми за обучение, насочени към нуждите на различните дирекции и демографски специфики.
  • Въвеждане на ясни пътища за кариерно развитие, което да мотивира служителите да останат в системата.

Наличието на диспропорции между планираните и реалните щатове на полицаите подчертава нуждата от незабавни мерки за реформа в кадровата политика на МВР. Ефективното разпределение на полицейските сили и подобряването на условията на труд ще допринесат за по-добра сигурност и повишаване на общественото доверие. Реформите следва да бъдат основани на анализ на реалните нужди и с дългосрочен фокус върху устойчивостта на системата.

АКФ: Като зам.-главен прокурор Сарафов е подписвал документи „по задължение от лоялност към Гешев“ и „без да познава съдържанието им“

Абониране
Известие от
guest

1 Comment
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
Ханко Брат
Ханко Брат
6 дни по-рано

Много пърдуфели има на „малка“ заплата и голяма пенсия и няма места къде да бъдат назначени младите!)))