Африканските паркове за диви животни са изправени пред климатични и инфраструктурни заплахи

0
127
Национален парк Серенгети, Африка.
Национален парк Серенгети, Африка. Снимка: Пиксабей

Националните паркове в Африка, които са дом на хиляди видове диви животни като лъвове, слонове и биволи, стават все по-застрашени от валежи, които са под средните количества, както и нови инфраструктурни проекти, поставящи препятствия пред местообитанията и видовете, които разчитат на тях, пише „Асошиейтед прес“.

Продължителната суша в по-голямата част от източната част на континента, изострена от изменението на климата, и широкомащабните разработки, включително нефтени сондажи и паша на добитък, възпрепятстват усилията за опазване на защитените територии, казват няколко екологични експерти.

Изложените на риск паркове се простират чак от Кения на изток — където се намират националните паркове Цаво и Найроби — на юг до парковете Мкомази и Серенгети в Танзания, парковете Куиримбас и Горонгоса в Мозамбик и известният национален парк Крюгер в Южна Африка, и на запад до резерватите Кахузи Биега, Салонга и Вирунга в Конго.

Парковете не само защитават флората и фауната, но също така действат като естествени въглеродни поглъщачи – съхранявайки въглеродния диоксид, отделен във въздуха, и намалявайки ефектите от глобалното затопляне.

Приблизително 38% от зоните с биоразнообразие в Африка са под сериозна заплаха от изменението на климата и развитието на инфраструктурата, изчлислява Кен Мвате от BirdLife International. Ето какво коментира той:

„Ключовите райони на биоразнообразието през годините, особено в Африка, бяха разглеждани от инвеститорите като празни и готови за развитие. Правителствата разпределят земя в тези райони за развитие на инфраструктурата.“

Той добави, че „електропроводите и друга енергийна инфраструктура причиняват сблъсъци с птици, поради ниската видимост. Броят на убитите по този начин не е малък“.

В стремежа си да повишат стандарта на живот и да постигнат цели за устойчиво развитие, като достъп до чиста вода и храна, насърчаване на работните места и икономическия растеж и подобряване на качеството на образованието, африканските правителства са насочили поглед към големи строителни проекти, много от които финансирани от чуждестранни инвестиции, особено от Китай.

Предложеният източноафрикански петролопровод, например, който правителството на Уганда казва, че може да помогне на милиони хора да се измъкнат от бедността, минава през долината Кидепо в Уганда, водопадите Мърчисън и непроницаемата гора Бвинди, застрашавайки видовете и предизвиквайки критики от борците за климата.

Ръстът на градското население и строителството, което върви с него, като нови пътища, електрически мрежи, газопроводи, пристанища и железопътни линии, също са увеличили натиска върху парковете, подчертават природозащитници. Те смятат още, че „електропроводите и друга енергийна инфраструктура причиняват сблъсъци с птици, поради ниската видимост. Броят на убитите по този начин не е малък“. Джон Касаона, изпълнителен директор на Интегрираното развитие на селските райони в опазването на природата в Намибия, заяви:

„Ако не обръщаме внимание на социалните нужди на общностите, здравето, образованието и къде те получават вода, пропускаме ключовото нещо.“

Ефектите от влошаването на метеорологичните условия в националните паркове поради изменението на климата също не трябва да се пренебрегват, изтъкват експерти.

Неотдавнашно проучване, проведено в Националния парк Крюгер, свързва екстремните метеорологични явления със загубата на растения и животни, неспособни да се справят с драстичните условия и липсата на вода поради по-дълги сухи периоди и по-високи температури.

Сушата сериозно застраши видове като носорози, слонове и лъвове, тъй като намалява количеството налична храна, каза Филип Вандера, бивш надзирател в Службата за дивата природа на Кения, който сега е преподавател по управление на животновъдството в Католическия университет на Източна Африка.

„По-интензивното управление на парковете и премахването на огради, които пречат на видовете да мигрират към по-малко податливи на суша райони, са важни първи стъпки към защитата на дивата природа“, смята Вандера.

Той е убеден, че финансовата помощ за „подкрепа на общности в и около националните паркове“ също ще помогне за тяхното опазване.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments