Деца тормозят друг малчуган. Това се вижда на видеа, които по непотвърдена информация от наши читатели, са заснети в град Добрич и са споделени в една от най-големите регионални групи в социалната мрежа Фейсбук.
.
Потърпевшият ясно е заявил, че иска да бъде оставен, но неговите насилници са си говорили помежду си:
Давай, мятай го!
След това са го пуснали на земята. На клиповете не се вижда жертвата да е пострадала физически, а емоционално от неприятното преживяване. За сметка на това се чува, че агресивните лица са се забавлявали от деянието си.
От Искра.бг подадохме сигнал в полицията. Той бе приет и се очаква местните власти да вземат отношение по случая.
Медията ни не публикува видео материалите по две причини – непълнолетната възраст на участниците в тях и желанието ни да запазим достойнството на потърпевшото дете. Екипът ни е готов да ги предостави на компетентните органи, ако това е необходимо.
Публикацията е събрала редица гневни реакции и коментари. Хората са на мнение, че детската агресия става все по-голям проблем в обществото ни и е необходимо да се работи в посока нейното преодоляване.
Гражданите подчертават, че по тяхно мнение бедите идват от семействата и е необходим по-голям контрол от родителите, касаещ възпитанието на наследниците им:
Това не са деца. Това е бъдещето на България. Мен тази агресия ме отвращава. За съжаление такова е възпитанието. Без контрол.
За такива постъпки трябва да се търси отговорност на родителите. Иначе няма да се научат да си възпитават децата.
Силно се надявам органите да се самосезират.
За съжаление, това е често явление. В повечето случаи децата сами успяват да разрешат този или подобни проблеми. В основата на нещата често стоят прекъснатият процес на взаимоотношение родител-дете. Често пъти самите деца-насилници са свидетели или потърпевши на подобни сцени, действия, актове. Често пъти, родителите са склонни да възприемат детето си като необуздано, своенравно или напълно да неглижират емоционалното му състояние. В подобни случаи такива деца-желтви стават насилници като правят пренос на емоционалните си изблици върху друго набелязано от тях дете. То със сигурност е „по-различно“ от тях – разбирай – друга дреха, прическа, вид играчка, начин на изразяване, режим на хранене или каквото ви дойде на ум. Когато насилието е организирано онлайн, това предполага, че такива деца са без конрлол, въприемат времето за игра като само тяхно, свободно, време, което сами искат да управляват и разширяват. Така сами се научават да притискат (на първо място собствените си родители, а там отделно се завихря обострен конфликт на вазимоотношения и съответно и приятелите си, които успяват да увлекат в „развлекателната“ игра!) Да, за тях това е игра! По подобие на онлайн игрите, с тази разлика, че преживяванията са истински и приложени реално! Тук няма възможността за крафтване (термин от компютърните игри) т.е. рестарт. Затова не разбират смисъла на загубата, лишението и смъртта. Тук има процес на налагане, на себеналагане, на отстояване и на себеотстояване. Цената е емоцияна от…до! Цената е и формирането на характера, а той ще рекушира в дълбоките старини на собствените им родители и на обществото като цяло щом това се превърне в масов процес. РЕШЕНИЕТО: Родителите и децатаим-насилници публично да се извинят и публично да обяснят действията си. Затова дори и в Библията се говори за ценностите срам и свян, а те вървят ръка за ръка с отговорност, етика, морал и нравственост – ценности, които почти не се коментират. @психолог Мая Златева, Добрич