Черно море е изправено пред увеличена смъртност сред морските китоподобни под влияние на военните действия, замърсяването и увреждането на местообитанията, а случаите на масови измирания зачестяват. Това сочи нов доклад на „Грийнпийс“ – България, който разглежда основните заплахи пред черноморските бозайници и предлага стъпки за тяхното опазване. Изследването е изготвено от Павел Голдин, морски биолог от Института по зоология „И. И. Шмалхаузен“ към Националната академия на науките на Украйна и изследовател към неправителствената организация BioEcoLinks.
Трите вида китоподобни, които обитават Черно море – морската свиня (муткур), обикновеният делфин и афалата – са класифицирани като уязвими или застрашени според Международния съюз за опазване на природата /IUCN/. Макар че техните популации са засегнати от човешката дейност от десетилетия, случаите на масови измирания зачестяват през последните 20 години, а нови вълни са регистрирани и през 2022, 2023, 2025 и 2026 година. Причините за отделните случаи все още се изясняват и не могат да бъдат сведени до един фактор, но рисуват тревожна картина за състоянието на екосистемите.
„Черно море е дом на множество ценни видове. Новите заплахи като атаки срещу кораби, експлозии, риск от замърсяване при добив на нефт и газ оказват допълнителен натиск върху една морска екосистема, която вече е в опасност. Не бива да чакаме следващата голяма екологична катастрофа, за да разберем колко важно е да защитим морето. Нужни са научни изследвания, ефективна защита на важните морски зони и съвместни действия на черноморските държави. Защото опазването на китоподобните означава да опазим и самото Черно море – неговия живот, неговото бъдеще и правото на следващите поколения да го познават такова, каквото е“, коментира Мартин Томов, координатор на кампания „Живо Черно море без нефт и газ“ в „Грийнпийс“ – България.
Един от основните рискове, разгледани в доклада, е войната. През 2022 г. необичайно се увеличават случаите на изхвърлени на брега китоподобни и на прилов, предимно на обикновени делфини и морски свине. Следват нови случаи на повишена смъртност през 2023 г. и в началото на 2025 г., след нефтения разлив в Керченския пролив. През 2026 г. е регистрирана нова вълна на масово измиране, която все още продължава.
Друг сериозен проблем е случайният прилов в риболовните мрежи. Според проучване, цитирано в доклада, към 2019 г. най-малко 11 800 морски свине годишно попадат случайно в риболовните мрежи в Черно море – това е над 4% от общата популация. Други оценки допускат, че броят им може да достига 20 000 в някои години. Тези нива надхвърлят праговете за устойчивост на популацията и застрашават възстановяването ѝ.
Подводният шум също може да има сериозни последици. Проучванията за нефт и газ и изграждането на морска инфраструктура могат да засегнат китоподобните и техните местообитания. Силните импулсни звуци, включително от експлозии, могат да бъдат смъртоносни, а продължителният шум да нарушава поведението на животните.
„Причините за случаите на повишена смъртност все още се изследват и не можем да сведем всеки от тях до една-единствена причина. Но можем и трябва да изследваме въздействието на войната и човешките дейности върху морските бозайници и да предприемем мерки за опазването им“, допълва още Мартин Томов. „За да разбираме по-добре състоянието на популациите и заплахите пред тях, „Грийнпийс“ – България направи мониторинг на китоподобните във водите на Южното Черноморие. Резултатите от проучването ще обявим в началото на следващата година“, споделя Томов.
Настоящият доклад препоръчва засилен научен мониторинг на подводния шум, замърсяването и здравето на животните, разминиране на морското дъно, създаване на нови защитени зони, мерки за ограничаване на прилова в риболовните мрежи и контрол върху отглеждането на китоподобни в плен, за да се предотврати незаконното им улавяне и незаконната търговия.
Прилагането на тези препоръки изисква дългосрочен ангажимент и координирани действия в целия регион. Повишената смъртност при делфините е сигнал, че Черно море не може да понася безкрайно натиска на човешката дейност. Отговорът не може да бъде само да документираме загубите, а да предотвратим следващите. Защото опазването на китоподобните започва с решенията, които вземаме днес за бъдещето на Черно море.
Присъединете се към нашия Телеграм
Потъна контейнеровозът CONTSHIP JET, атакуван с три морски дрона край нос Калиакра
