Руският президент Владимир Путин се опитва да използва обещанията за доставки на дизелово гориво като инструмент за политическо влияние върху американския президент Доналд Тръмп. В същото време реализацията на подобна договореност зависи до голяма степен от действията на Украйна и продължаващите удари срещу руската нефтопреработвателна инфраструктура. Това коментира анализаторът Илиян Василев в публикация в социалната мрежа Facebook.
Според Василев зад евентуалната сделка за износ на руски дизел стоят значително по-сложни политически и икономически интереси, отколкото изглежда на пръв поглед. Анализаторът разглежда обещаните от Москва количества гориво, възможностите за реалното им доставяне и последствията за отношенията между САЩ, Русия и Украйна.
Зеленски се оказва ключов фактор за изпълнението на руските обещания
В публикацията си Илиян Василев посочва, че графика на обещаните от Путин количества дизелово гориво за износ през следващите месеци показва разминаване спрямо действително изнесените количества през предходните три месеца.
Според него основният въпрос е дали Русия изобщо ще бъде в състояние да изпълни поетите ангажименти, ако украинските атаки срещу руските нефтопреработвателни заводи продължат.
„Истинският арбитър в тази сделка е Зеленски. Той трябва да прекрати ударите по руските нефтопреработвателни заводи, за да може Путин да изпълни обещаното на Тръмп“, пише анализаторът.
Василев смята, че Киев няма причина доброволно да се отказва от военен инструмент, който оказва икономически натиск върху Москва. По неговите думи именно това обстоятелство създава възможност Кремъл да прехвърли отговорността за евентуален провал на договореностите върху украинския президент.
Анализаторът допуска, че Путин разчита на негативна реакция от страна на Тръмп срещу Зеленски, ако обещаните доставки не бъдат осъществени. Той твърди също, че американският президент вече е отправял критики към украинските удари по руските рафинерии, свързвайки ги с поскъпването на дизела в САЩ.
Ще поевтинее ли дизелът в САЩ?
Една от основните тези в анализа е, че дори евентуалната договореност между Москва и Вашингтон да бъде реализирана, нейният непосредствен ефект върху американските цени на горивата би бил ограничен.
Василев аргументира позицията си с няколко обстоятелства. На първо място, обсъжданите количества според него са твърде малки спрямо мащаба на американското потребление. Освен това голяма част от доставките са планирани за бъдещи периоди, което означава, че не биха могли незабавно да повлияят върху пазара.
Допълнителна неизвестна е дали руските производители ще разполагат с необходимите количества гориво, както и дали танкерите действително ще могат да ги транспортират до американските пристанища.
„Между обявяването на една сделка и нейното реално изпълнение има огромна разлика“, подчертава Василев.
Така според него политическият ефект от обявяването на евентуално споразумение може да се окаже по-значим от непосредствените икономически резултати.
Според информация на Reuters и Associated Press от 9 октомври Тръмп действително е обявил договореност с Путин за първоначални доставки на над 300 000 тона дизел, последвани от още 500 000 тона през ноември и допълнителни количества през следващите месеци. Американското финансово министерство е предприело и временно облекчаване на санкционните ограничения за руския дизел.
Москва определя дневния ред, Вашингтон реагира
Според Илиян Василев същественото в ситуацията не е само търговската стойност на договореностите, а начинът, по който се формират отношенията между двамата президенти.
„През цялото време инициативата е у Путин. Той предлага, Тръмп обмисля и евентуално приема. Москва определя дневния ред, а Вашингтон реагира“, коментира анализаторът.
Той обръща внимание и на политическия календар в Съединените щати. На 3 ноември предстоят междинни избори за Конгреса, а високите цени на горивата са сред икономическите проблеми, които оказват натиск върху американската администрация.
Василев смята, че Путин и Тръмп имат различни мотиви да постигнат видими резултати преди изборите. За Кремъл подобни договорености могат да означават икономически ползи и облекчаване на ограниченията, докато за Белия дом те биха могли да бъдат представени като усилие за овладяване на цените.
Междувременно украинският президент Володимир Зеленски вече разкритикува договореността, определяйки решението на Вашингтон като слабост, която според него подпомага Русия.
Международните активи на „Лукойл“ пораждат нови въпроси
Отделно място в анализа заема бъдещето на международните активи на руския петролен гигант „Лукойл“.
Василев поставя въпроса дали евентуална продажба на тези активи би могла да бъде осъществена чрез купувач, свързан с бизнес или политически среди около Доналд Тръмп.
Според него при подобен сценарий от решаващо значение биха били не само цената и формалният собственик, но и условията на финансиране, правата на участниците и възможностите за бъдещо обратно изкупуване.
Анализаторът обръща специално внимание на посочено от него плащане от 15% към американската Корпорация за международно финансиране на развитието /DFC/.
Той допуска, че подобна финансова структура би могла да предполага и механизъм за обратно придобиване на активите от „Лукойл“ или друга руска компания.
Същевременно Василев признава, че за подобен извод са необходими конкретни договорни клаузи.
Важно е да се уточни, че изложените предположения за участието на лица от обкръжението на Тръмп, плащането към DFC и евентуалните права за обратно изкупуване представляват част от анализа на Василев, а не установени в рамките на тази публикация условия по окончателно сключена сделка.
Василев прогнозира засилване на политическото напрежение в САЩ
В заключителната част на публикацията си анализаторът разглежда възможните вътрешнополитически последствия за американския президент.
Според него евентуалните договорености с Русия не гарантират на Тръмп политически успех на междинните избори, нито реализиране на икономическите ползи, които Василев предполага, че президентът преследва.
Той прогнозира засилване на институционалния и политическия натиск върху американската администрация през последните две години от президентския мандат.
Анализаторът не изключва и възможността от нови конфликти около изборните резултати, ако политическата обстановка в страната се изостри. Това обаче е негово предположение за бъдещо развитие, а не информация за предприети конкретни действия.
Василев подчертава, че всички обсъждани договорености остават зависими от множество фактори и могат да претърпят промени.
Кой ще понесе риска от евентуален провал?
Основният извод на Илиян Василев е, че Москва се стреми да извлече икономически и дипломатически ползи от преговорите, докато Вашингтон поема значителна част от политическия риск.
В неговия прочит на ситуацията Путин предлага сделки, чието изпълнение зависи от обстоятелства, които руският президент не контролира напълно. Сред тях са украинските военни действия, състоянието на руската нефтопреработвателна промишленост и възможностите за международен транспорт на горивата.
Ако обещаните количества не достигнат до пазара, Тръмп би могъл да се изправи пред критики заради очакванията, които е създал.
„А когато личните, търговските и държавните интереси се преплетат, границата между дипломация и монетизация на властта става опасно неясна“, предупреждава Василев.
Публикацията му завършва с думите: „След него и потоп.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Тръмп се договори с Путин за допускане на руския дизел до световните пазари
