Близо шест от десет българи (58%) нямат никакви заделени средства за непредвидени ситуации като загуба на работа, инцидент или заболяване. Дори при тези, които имат авариен фонд, резервът често е кратък: близо една трета от тях (32%) биха покрили разходите си за не повече от три месеца. Така едва около 10% от всички българи разполагат с буфер за повече от половин година.
Това показва проучване на изследователски център „Тренд“, възложено от ОББ Асет Мениджмънт и Finance Academy и проведено от 10 до 16 септември 2026 г.
Основни резултати
67% от българите не спестяват. Сред тези, които спестяват, 61% заделят до 10% от дохода си.
Младите под 30 г. спестяват два пъти по-рядко от средното за страната.
91% не инвестират, а 29% не биха го направили, дори да имат възможност.
44% смятат, че по-добрият живот идва само с повече работа. Едва 9% разчитат на инвестиции.
46% определят стандарта си на живот като нисък или много нисък.
Спестяват повече, но не инвестират
Делът на спестяващите нараства от 24% през 2024 г. до 30% през 2026 г. Делът на инвестиращите обаче остава 8%, без промяна за две години. При възможност българите биха избрали традиционни активи като недвижими имоти (38%), злато (25%) и земя (21%), докато акции, облигации, взаимни фондове и ETF биха избрали едва 8%. В същото време 58% все още плащат основно в брой, въпреки че сред хората под 40 г. и в София безкасовите плащания вече водят.
„Данните очертават интересен парадокс. Дигиталните финансови услуги навлизат все по-успешно в ежедневието на българите, но спестяването и особено инвестирането все още не се развиват със същото темпо. Това показва, че достъпът до технологии сам по себе си не е достатъчен. Необходими са повече знания, увереност и дългосрочна финансова култура, за да могат хората да превърнат свободните средства в инструмент за финансова сигурност и добър жизнен стандарт“, коментира Иван Димитров, главен инвестиционен стратег в ОББ Асет Мениджмънт.
„Близо шест от десет българи нямат никакъв финансов резерв. Това означава, че една загуба на работа или едно заболяване са достатъчни, за да обърнат живота на цяло семейство. Но дори тези, които спестяват, често губят, без да го усещат. След няколко години висока инфлация парите, оставени в брой или на депозит с почти нулева лихва, купуват осезаемо по-малко от преди. В същото време хората, които инвестират дългосрочно в популярни класове активи, в повечето случаи са успели да запазят и дори да увеличат покупателната си способност. Спестяването е първата стъпка, но без инвестиране то само забавя загубата. Затова финансовата грамотност трябва да стане масова, а не привилегия на малцина“, коментира Георги Захариев, управляващ партньор на Finance Academy и софтуер за лични финанси и инвестиции Finny.
Присъединете се към нашия Телеграм
Здравният министър обясни защо се бавят грипните ваксини и кога ще бъдат доставени
