Над 400 млн. евро ще минат през бюджета на Пловдив през 2026 година, но зад внушителната финансова рамка остава много по-важният въпрос – какво ще остане за града след похарчените милиони.
Според общинските съветници от „Продължаваме промяната – Демократична България“ проблемът не е в едно или друго бюджетно перо, а в начина, по който Пловдив продължава да се управлява – без достатъчна проектна готовност, без големи реформи, със силно централизиране на средствата и с твърде малко ресурс за районите, които ежедневно трябва да решават проблемите пред домовете на пловдивчани.
„Бюджетът е най-ясният документ за това как едно управление разбира развитието на града. При над 400 млн. евро обща рамка вече не е достатъчно да показваме списъци с обекти и намерения. Трябва да можем да кажем какво реално ще се промени в Пловдив и какво ще остане след този мандат“, категорични са общинските съветници от ПП–ДБ.
Една от най-сериозните въпросителни са разходите за външни услуги. За тях в Бюджет 2026 са предвидени 42,468 млн. евро – повече от 10% от цялата финансова рамка. Сумата дори надхвърля всички капиталови разходи от собствени приходи, които са 41,142 млн. евро.
За ПП–ДБ проблемът не е просто в размера на тези средства. При десетки милиони евро публични пари трябва да е ясно какви услуги се купуват, защо са необходими, как са се променяли разходите за тях и най-вече – какво получава Пловдив срещу тези пари.
Съветниците припомнят, че са поставили същия въпрос и преди година. Отговорът обаче продължава да не се вижда достатъчно ясно в бюджета. В същото време за облагородяване на градската среда и инфраструктурата, която ежедневно се използва от пловдивчани, са предвидени около 22 млн. евро.
„Когато за външни услуги даваме повече, отколкото са капиталовите разходи от собствените приходи на града, е напълно основателно пловдивчани да питат какво получават срещу тези пари. Не след година, не в поредния отчет, а ясно и конкретно сега“, посочват от групата.
Сериозни въпроси има и в приходната част. При рекорден брой сделки и нови жилища в експлоатация планираната събираемост на данъка върху недвижимите имоти е по-ниска спрямо 2024 година. В същото време от общо 138 млн. евро собствени приходи се очакват около 28 млн. евро от нови сделки.
Според ПП–ДБ така Пловдив остава хронично зависим от застрояването – градът понася натиска от все по-интензивното строителство, докато значителна част от собствените му приходи продължава да зависи именно от имотния пазар.
„Това е модел, който сам се храни от презастрояването. Повече сделки носят повече приходи, но повече строителство означава и по-голям натиск върху улиците, трафика, зелените площи, детските градини и цялата градска инфраструктура. Пловдив не може безкрайно да финансира настоящето си за сметка на качеството на живот в бъдеще“, заявяват общинските съветници.
Още по-сериозен според тях е проблемът с проектната готовност. Средствата за проектиране остават скромни на фона на мащаба на инфраструктурните проблеми, които Пловдив трябва да решава.
В бюджетните материали отново присъстват множество обекти и намерения. Но между „имаме идея“, „подготвяме проект“, „кандидатствали сме“ или „чакаме държавно финансиране“ и готов проект с осигурени средства, график и срок за изпълнение има огромна разлика.
„Големите градове не започват да проектират, когато някой отвори програма за финансиране. Те имат готови проекти и когато парите се появят, могат да започнат работа. Пловдив твърде често прави обратното – първо чакаме възможност за финансиране, а после започваме да мислим какво точно ще правим“, посочват от ПП–ДБ.
На този фон стои и един съвсем конкретен въпрос – как в оставащите три месеца на 2026 година ще бъдат разходвани около 65 млн. евро от капиталовата програма, които към момента не са усвоени. За съветниците това е поредният знак за разминаването между бюджетните намерения и реалното им изпълнение.
„Пловдив има прекалено много проекти, които години наред живеят в планове, презентации и политически изказвания, но така и не стигат до реализация. Инвестиционна политика има, когато зад проекта стоят документация, финансиране, график и екип. Иначе имаме списък с обещания, който удобно може да бъде прехвърлен и в следващия бюджет“, категорични са от групата.
ПП–ДБ отново поставя и проблема с парите за шестте района на Пловдив. Именно районните кметове посрещат ежедневните сигнали за разбити тротоари, кални междублокови пространства, детски площадки, осветление, зелени площи и малката квартална инфраструктура. Финансовият ресурс обаче остава силно концентриран в голямата община.
„Хората не се интересуват кой е първостепенен и кой второстепенен разпоредител с бюджет. Те виждат дупката пред блока, разбития тротоар и детската площадка, която чака ремонт. Не може районните кметове да носят отговорността пред гражданите, а да нямат достатъчно средства, за да решават проблемите им“, заявяват съветниците.
Към това се прибавят забавянията и проблемите при обществените поръчки. Като показателен пример от групата посочват процедурата за инфраструктурата за автоматизиран контрол чрез камери в зоните с ниски емисии. Първата поръчка беше прекратена след установен проблем с избрания ред за възлагане, след което Общината трябваше да започне процедурата отново. Според ПП–ДБ след почти цял управленски мандат все по-трудно подобни случаи могат да бъдат обяснявани като отделни грешки.
„Една забавена процедура може да е грешка. Един неподготвен проект също. Но когато през поредни бюджети виждаме недостатъчна проектна готовност, неизпълнени капиталови програми, забавени процедури, централизирани средства и липса на големи реформи, това вече не са отделни случаи. Това е начин на управление“, категорични са общинските съветници.
За тях размерът на бюджета сам по себе си не е постижение. Над 400 млн. евро могат да изглеждат впечатляващо на хартия, но истинската оценка идва от резултата.
„Не е важно колко милиона са минали през бюджета и колко проекта са показани на презентация. Важно е какво реално е променено. Кой голям инфраструктурен проблем е решен? Коя мащабна реформа е проведена? Кое общинско предприятие работи видимо по-добре? Коя административна услуга е преобразена? Коя голяма транспортна реформа е завършена? Кой стратегически проект е започнат от това управление, финансово осигурен и доведен до резултат?“, питат от ПП–ДБ.
След почти цял мандат, според групата, отговорът вече не може да бъде поредният списък с бъдещи намерения.
„Големият въпрос на Бюджет 2026 не е колко ще похарчи Пловдив. А какво ще остане на Пловдив след похарченото. Виждаме милиони за довършване на започнатото, но твърде малко за следващата голяма крачка на града. А Пловдив не може всяка година да харчи стотици милиони, докато бъдещето му остава за следващия бюджет“, заявяват общинските съветници от ПП–ДБ.
Присъединете се към нашия Телеграм
Бюджет 2026 на Община Камено: документите поставят въпроси за спазването на законовата процедура
