Точно три месеца преди крайния срок за въвеждане на Директивата за чист въздух за Европа в българското законодателство все още липсва каквато и да е публична информация от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ за подготвяните нормативни промени, графика за приемането им и начина, по който обществеността ще бъде включена в процеса. Това поставя под съмнение дали България ще успее да изпълни европейските си ангажименти в областта и тези към своите граждани и дали това ще стане по прозрачен начин.
Екологично сдружение „За Земята“ изпрати писмо до МОСВ и Министерския съвет, с което настоява институциите да осигурят публичност и навременно обществено участие при транспонирането на Директива /ЕС/ 2024/2881. Крайният срок за въвеждането ѝ в националното законодателство е 11 декември 2026 г.
Организацията настоява МОСВ да публикува възможно най-скоро наличния проект или работен вариант на промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух и свързаните подзаконови актове, както и ясен график за тяхната подготовка, обществено обсъждане и приемане.
„За Земята“ призовава още министерството да представи публично позицията си по ключовите въпроси, които новата директива поставя – новите норми за качество на въздуха, системата за мониторинг, пътните карти и програмите за подобряване на качеството на въздуха, достъпа до правосъдие и обезщетение при вреди за здравето, както и отговорностите на националните и местните власти.
По-строги норми и повече права за гражданите
Новата европейска директива значително променя правилата за чистотата на въздуха. Тя въвежда по-строги пределно допустими стойности за основните замърсители, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., и разширява изискванията за мониторинг, включително с проследяване на сажди, ултрафини частици и амоняк.
Предвиждат се също пътни карти за постигане на новите норми, по-детайлни изисквания към плановете за качество на въздуха и изрично право на гражданите и организациите да оспорват определени решения и бездействия на администрацията. Директивата признава и право на обезщетение за вреди върху здравето при нарушения на определени задължения, свързани с управлението на качеството на въздуха.
България остава сред най-засегнатите от замърсяването на въздуха
Навременното въвеждане на директивата е особено важно за България, където проблемите с качеството на атмосферния въздух продължават. Последната оценка на Европейската агенция по околна среда показва, че през 2023 г. дългосрочното излагане на фини прахови частици ФПЧ2,5 над препоръчваните от Световната здравна организация нива е свързано със 143,8 преждевременни смъртни случая на 100 000 души население в България – най-високият относителен показател в ЕС. Икономическата цена също е значителна. Световната банка пресмята, че разходите, свързани със замърсяването на въздуха в България, са около 15% от БВП.
Проблемите не са само исторически. През 2025 г. в автоматичната измервателна станция в ж.к. „Тракия“ в Пловдив са регистрирани 60 превишения на пределно допустимата концентрация на ФПЧ10, без да се включват случаите, определени като резултат от пустинен прах – с 25 повече от максимално допустимия годишен брой според действащото законодателство.
Сериозни въпроси остават и около системата за мониторинг. През 2025 г. МОСВ призна, че двата пункта в София, предназначени да измерват замърсяването от автомобилния трафик, са разположени в несъответствие с нормативните изисквания. Измерванията на „За Земята“ от последните години показват значително по-високи концентрации на азотен диоксид на редица места в столицата, което увеличава здравния риск за гражданите.
Общественото обсъждане не е формалност
Натрупаните проблеми показват защо транспонирането на новата директива не трябва да се свежда до технически промени в законодателството. То е възможност да бъдат отстранени слабости както в нормативната рамка, така и в практиката на институциите по измерване и управление на замърсяването на въздуха.
„Общественото участие не трябва да се свежда до формално публикуване на готов проект в края на процедурата“, подчертава адв. Регина Стоилова от юридическия екип на „За Земята“. „Когато консултациите започнат едва на финален етап, без реална възможност предложенията да бъдат обсъдени и отразени, те се превръщат в административна формалност и не допринасят за по-добро законодателство”, добавя тя.
Затова организацията предлага още преди задължителното обществено обсъждане да бъдат организирани работни групи, експертни срещи или публични дискусии с участието на граждански и природозащитни организации, учени, независими експерти и представители на засегнатите общности.
„За Земята“ очаква МОСВ да оповести в най-кратък срок следващите стъпки по подготовката на нормативните промени и да осигури достатъчно време за смислено обществено участие преди изтичането на крайния срок на 11 декември 2026 г.
Присъединете се към нашия Телеграм
Граждани и общественици на протест срещу кадруването в БНТ: Искат независимост на телевизията!
