Асоциация на организациите на българските работодатели /АОБР/ настоява за спешна промяна на режима за запасите от нефт и нефтопродукти. Според нея действащият модел създава сериозна финансова и административна тежест за предприятията, включително за компании, които дори не работят с горива, но са задължени да поддържат запаси от нефтопродукти. Това води до замразяване на капитал, двойно съхранение на продукти и допълнително оскъпяване на производството, без да повишава реално сигурността на доставките. АОБР предлага:
- по-гъвкав режим, при който се признават реално наличните оперативни запаси;
- да не се изисква от предприятията да съхраняват продукти, с които не работят;
- дългосрочно преминаване към централизиран национален резерв, финансиран чрез
- предвидима и поносима вноска;
- пълна прозрачност и независим външен одит на методиката за определяне на задълженията.
Според организацията е важно да се подчертае: предложенията не предвиждат намаляване на националните запаси. Променя се единствено начинът на тяхното изпълнение – така че резервът да бъде реален, проверим и наличен при криза, но при значително по-нисък разход за икономиката. АОБР настоява за спешна среща в Министерския съвет и предприемане на необходимите законодателни и административни мерки.
Цялото предложение
Уважаеми дами и господа,
Обръщаме се към Вас по проблем, който надхвърля отделните засегнати дружества и поставя въпрос за самото отношение на държавата към собствената ѝ индустрия.
Действащият Закон за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) създава сериозни задължения и финансова тежест за жизненоважни за българската икономика предприятия, като ги задължава за тяхна сметка да създават и съхраняват задължителни запаси от горива. При това те са длъжни да правят това в рамките на ограничените възможности, установени от закона, което допълнително оскъпява процеса, поставя под риск икономическото състояния на някои от операторите и непропорционално натоварва коректните дружества.
Изключително натоварващо изискване
Задължението за запасяване принуждава производствени предприятия да замразяват капитал в гориво, чуждо на дейността им. Същевременно тези дружества поддържат реални оперативни запаси от енергийните продукти, които действително използват в производството си.
Така предприятията поддържат двойни запаси – веднъж реалните оперативни количества, които предприятието държи и използва, и втори път – отделно заключено количество от чужд продукт, което стои извън оборота. Това двойно съхранение замразява капитал, оскъпява производството и не добавя нито един ден реална сигурност на доставките. Дружествата, осъществили внос, вкл. вътрешносъюзен, на моторни, индустриални и други масла, парафини, нефтен кокс, битум и други енергийни продукти, са длъжни да се запасява с течни нефтопродукти, с които не боравят.
Търговците и производителите на нефтопродукти с всяка изминала година все по-трудно изпълняват своите задължения. През изминалата година, особено с оглед на високите цени на нефтопродуктите, необходимите средства за поддържане на запасите се повишиха рязко. Цената за съхранение в други държави-членки на Европейския съюз също се повиши почти двойно. Наблюдава се и тенденция на увеличаване на обема на липсващите запаси от нефтопродукти, което може да доведе и до риск за националната сигурност в случай на извънредна ситуация и налагане на санкции от ЕС. В допълнение, предприятията от сектора, които не заделят своите запаси, оказват и нелоялна конкуренция на пазара с горива, което допълнително го изкривява с нежелани последствия за компаниите, изпълняващи буквата на закона.
Непропорционално естество
Задължението за запасяване за лица, които нямат връзка с пазара на горива – вносители на енергийни продукти, формира за тях огромна тежест, несъобразена с естеството на дейността им. Извън несправедливостта към предприятията, това поставя и самата държава в правно уязвимо положение – всяко разпореждане поражда основание за оспорване. Последното е особено видно през настоящата кампания по изпълнение на годишните задължения на икономическите оператори, в която очакванията са за все повече липсващи дни запаси за извънредни ситуации, тъй като се водят все повече дела срещу разпорежданията на Председателя на ДА „ДРВВЗ“.
Непосилна финансова тежест за индустрията
Производителите и вносителите на нефтопродукти са изправени пред невъзможни за решаване проблеми. Повишаващите се и волатилни цени на суровината правят разходите все по-големи през последните години, особено с оглед на геополитическото напрежение и кризите, пред които сме изправени. Тежестта пада точно върху производствената, износна и инвестираща индустриална основа на страната – индустрия с пряк принос от 25% от брутния вътрешен продукт.
Подчертаваме ясно: нищо от изброеното не се изисква от Директива 2009/119. Директивата определя колко запаси да държи страната; тя оставя на държавата-членка да реши кого да задължи и как да се изпълнява задължението. Нерационалната и затормозяваща индустрията система е национален избор, следствие на установената със ЗЗНН регламентация и, следователно – може да бъде поправена сравнително лесно, без да се накърняват ангажиментите на България към ЕС и без да се намаляват националните запаси за извънредни ситуации с нито един тон. Същевременно, няма да бъдат увеличени задълженията на основните задължени лица – производители и търговци на петролни продукти.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Първо – облекчаване на съществуващия режим за съхранение чрез спешни промени в ЗЗНН, въвеждане на опростен вариант на „тикет“ система, премахване на задължението за съхраняване на отделно, специално заделено за ДА ДРВВЗ количество продукт за запасяване. В тази връзка настояваме за преминаване към по-гъвкав режим, при който запасите се контролират като гарантирани общи количества в рамките на регистриран складов комплекс, а не като обеми, фиксирани към конкретни резервоари. Изискването на Директивата е запасите да са налични и физически достъпни, а това се постига в пълната степен с приемането на оперативните запаси на компаниите за запаси за извънредни ситуации. Държавните институции в лицето на Агенция „Митници“ имат достъп в реално време чрез системите си за контрол до складовата наличност във всеки един склад за горива на територията на страната и могат да следят изпълнението на задълженията на операторите във всеки един момент, като именно данните от техните средства за измерване и информационни системи трябва да служат за основен инструмент за доказване на наличностите. Паралелно с това, предприятията трябва да спрат да бъдат принуждавани да създават запаси от продукти, с които не боравят. Където предприятието вече поддържа реален оперативен запас/резерв от енергийни продукти, които използва, той да се зачита за изпълнение на задължението по ЗЗНН.
Второ – изпълнение чрез реално налични оперативни запаси на продуктите, които предприятието използва. Задължението за запасяване да може да се изпълнява с оперативните количества на енергийните продукти, които предприятието реално използва в производствения си процес – например, нефтен кокс и дизелово гориво при енергийните предприятия, поддържани над минимален праг и проверими чрез информационните масиви на Агенция „Митници“, Министерство на енергетиката, др., както и на място, така че да са налични и да могат да бъдат предоставени при извънредна ситуация. Такъв запас – реален, проверим и в обращение – обслужва целта на закона по-пълноценно от едно статично, заключено количество.
Трето – дългосрочно преминаване към централен резерв. Най-устойчивото решение е изграждането на работещ механизъм за централно управление на запасите чрез националната ЦСУЗ, финансиран чрез разумна, поносима и предвидима парична вноска/такса, която да се определя на всеки литър гориво или на всеки тон енергиен продукт, пуснати на пазара или използвани от производствените предприятия. При този модел общото национално задължение се поддържа професионално и се разпределя справедливо, вместо да се възлага индивидуално и непропорционално. Това осигурява и сигурност на доставките по време на кризисна ситуация, тъй като управлението се извършва от държавна централизирана структура, а голяма част, вероятно и целият запас, ще бъде съхраняван на територията на страната.
Четвърто – настояваме за осигуряване на пълна прозрачност и провеждане на независим външен одит на методиката и моделите, по които се изчислява общото потребление и индивидуалните дялове на операторите, тъй като досега липсва външна верификация, а съществуващите сериозни неясноти пораждат основателни съмнения за системни грешки при прилагането на закона.
В общ интерес:
Предложението не намалява националните запаси – общото количество, което България дължи, остава непроменено. Променя се само начинът на изпълнение, така че резервът да е реален, проверим и наличен при криза, при значително по-нисък разход за икономиката.
С оглед изложеното, настояваме за провеждане на спешна среща в рамките на Министерския съвет и с участието на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ с цел незабавно обсъждане на необходимите законодателни и административни мерки.
С уважение:
Добри Митрев
Председател на УС на БСК
и председател на АОБР[1] за 2026 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ“
Присъединете се към нашия Телеграм
Бургаският ж.к. „Меден рудник“ празнува на 12 септември с фолклор, концерт и заря
