Победата на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ /AfD/ на изборите в източната германска провинция Саксония-Анхалт е „очаквана и напълно логична“. Това коментира анализаторът Евгений Кънев в публикация във Facebook, в която прави паралел между настоящите политически процеси и историческото наследство на бившата Германска демократична република.
AfD спечели произведените на 6 септември избори с 43,8% от гласовете при предварителните окончателни резултати, повече от два пъти над резултата си от 20,8% през 2021 г. Християндемократическият съюз /ХДС/ остана далеч назад със 17,2%. Така AfD получава 39 от общо 83 места в местния парламент – три по-малко от необходимите за абсолютно мнозинство.
Резултатът е най-силният, постиган досега от AfD на провинциални избори в Германия. Въпреки убедителната победа, към момента не е ясно дали партията ще успее да формира правителство, тъй като останалите основни политически сили продължават да изключват коалиционно управление с нея.
Според Кънев обяснението за възхода на AfD трябва да се търси не само в текущата икономическа и политическа ситуация, а и в по-дълбоки исторически и културни процеси в бившата Източна Германия.
Той припомня собствени впечатления от ГДР, която посещава като ученик. По думите му още в годините на социализма разликата между Източна Германия и България по отношение на инфраструктура, магазини и услуги е била значителна. В същото време ГДР остава един от най-близките съюзници на Съветския съюз, посочва анализаторът.
Кънев обръща внимание и на влиянието на двете диктатури, през които германското общество преминава през XX век – националсоциалистическия режим до 1945 г. и комунистическото управление в ГДР до 1989 г. Според него това историческо наследство е оставило дълбоки следи върху обществените нагласи в източната част на страната.
Тезата му идва на фона на продължаващия дебат за различията между Източна и Западна Германия повече от три десетилетия след обединението. Предизборни проучвания на ARD в Саксония-Анхалт показваха значително усещане сред местните жители, че Изтокът остава в по-неблагоприятно положение и че политиката и икономиката продължават да бъдат доминирани от западногерманци.
Данните от изборния анализ обаче показват, че подкрепата за AfD не е ограничена само до младите избиратели, както предполага Кънев. Партията излиза на първо място както сред мъжете, така и сред жените и получава силна подкрепа в различни възрастови групи.
Кънев: При икономически „отлив“ се търсят виновници
Централна част от анализа на Кънев е връзката между икономическото благополучие и обществената подкрепа за либералния демократичен модел.
Според него, когато икономиката, доходите и стандартът на живот се подобряват, натрупаните обществени травми остават на заден план. Когато настъпи икономически спад или усещане за несигурност, фактори, които преди са се възприемали като част от успеха – отвореността, разнообразието, европейската интеграция, институциите и международното сътрудничество – започват да бъдат сочени като причина за проблемите.
В подобна ситуация, смята анализаторът, вината постепенно се прехвърля върху „отворените граници, мигрантите, демокрацията и Брюксел“.
Икономическите опасения действително са сред факторите, които стоят зад силното представяне на AfD. Саксония-Анхалт се сблъсква с демографски спад, застаряване на населението, проблеми в обществените услуги и икономическа несигурност. Преди изборите неодобрението към регионалното управление също беше значително.
Паралел с 30-те години
Кънев прави и остър исторически паралел, като определя част от процесите, довели до сегашния успех на AfD, като сходни с механизмите, които са подпомогнали възхода на националсоциалистите в Германия през 30-те години на XX век.
Това е политическа оценка на анализатора, а не пряко историческо отъждествяване между двете партии.
AfD се определя широко като крайнодясна политическа сила. Провинциалната ѝ организация в Саксония-Анхалт е класифицирана от местната служба за защита на конституцията като доказано дясноекстремистка.
Според Кънев общият модел на популистките движения е обещанието сложни съвременни проблеми да бъдат решени чрез връщане към идеализирано минало.
Той противопоставя два политически модела – зелена срещу въглеродно интензивна икономика, отворено срещу затворено общество, силна Европа срещу силна национална държава, меритокрация срещу политическа лоялност, многообразие срещу културна хомогенност, свобода на индивида срещу налагане на „традиционни ценности“ и демокрация срещу автокрация.
По думите му подобен завой към затваряне на обществата и авторитаризъм в крайна сметка води до политически и икономически проблеми, които популистките управления се опитват да прехвърлят върху външен противник.
В края на публикацията си Кънев разширява тезата отвъд Германия и я отнася към развитието на популистките движения в Русия, САЩ и Източна Европа, включително България. Тези заключения представляват личната политическа оценка на анализатора.
Изборният резултат в Саксония-Анхалт вече се възприема като сериозно предизвикателство пред германския канцлер Фридрих Мерц и ХДС и като тест за т.нар. „защитна стена“ – отказа на традиционните германски партии от сътрудничество с AfD. Мерц потвърди след вота, че сътрудничество с партията не се предвижда.
Дали рекордната изборна подкрепа ще се превърне и в реален достъп до изпълнителната власт, ще зависи от преговорите в новия 83-членен парламент на Саксония-Анхалт. Засега победителят на изборите разполага с най-голямата парламентарна група, но не и с мнозинство, достатъчно да управлява самостоятелно.
Присъединете се към нашия Телеграм
AfD печели убедително в Саксония-Анхалт с 43,8%, но остава без абсолютно мнозинство
