„Имах много интересен разговор с хора, които бяха истински омерзени от невероятните простотии, изписани в социалните мрежи по адрес на Гюров и Кандев през последните няколко дни.
Въпросът им към мен беше: „Вярваш ли, че България някога ще се оправи?“
Това написа в социалната мрежа Facebook бившият премиер Кирил Петков. Той сподели какъв отговор е дал, подробно обяснявайки ситуацията в България в момента:
„Скоростта, с която България се променя, е скоростта, с която се променя мисленето на средностатистическия българин – онзи условен образ, който събира нагласите на цялото ни общество. Как се променят страховете му, очакванията му, търпимостта му и надеждите му.
Така според мен трябва да оценяваме и политиците, и политическите събития. Не само по това какво са постигнали в конкретния момент, а по това как са променили мисленето на хората.
А погледнато по този начин, през последните пет години в България се случиха доста положителни промени. Ще дам няколко примера:
1. Протестите
Последните протести не бяха важни само защото свалиха едно правителство и го замениха с друго. Те бяха важни, защото много българи усетиха, че силата не е в някой „спасител“. Силата е в тях самите.
Хората вече знаят, че ако управляващите изнаглеят прекалено много, както се случи при Борисов и Пеевски, могат да бъдат свалени предсрочно от същите граждани, които са ги избрали.
Винаги ще има хора, които искат да присвоят обществения ресурс. Въпросът е колко висока е търпимостта на средностатистическия българин към тях.
Това усещане, че от всеки един от нас зависи, според мен беше най-голямата промяна от тези протести.
2. Шенген
Влизането ни в Шенген не беше важно само защото пътуваме по-лесно. То беше важно и за самочувствието на българина.
Всеки път, когато на европейско летище минаваме през същия вход като германци, французи или нидерландци, някъде подсъзнателно се затвърждава усещането, че вече не сме европейци втора категория. Че сме равни с другите европейски народи.
3. Руската енергийна зависимост
Отказът България да се поддаде на руското изнудване за плащане на газа в рубли показа още нещо много важно. Че България може да съществува и без руски енергийни доставки.
Средностатистическият българин вече знае, че няма да замръзне през зимата, ако страната ни не купува енергия от Русия. Един страх изчезна.
А когато страхът от зависимост изчезне, изчезва и усещането, че си длъжен да се навеждаш пред един-единствен доставчик.
4. Пенсиите
Повишаването на пенсиите по времето на Асен Василев и прилагането на Швейцарското правило също промениха очакванията. Средностатистическият пенсионер вече не приема за нормално да бъде оставен далеч под линията на бедност.
Той знае какво е Швейцарското правило. Знае, че може да го изисква. И вече има очакване държавата да гарантира поне минимален жизнен стандарт. Това очакване трудно може да бъде върнато назад.
5. Как изглежда един министър-председател
Защо според вас Борисов не сложи отново себе си за министър-председател, а избра Росен Желязков?
Защото и тук очакванията се промениха. След като България имаше за премиер академик Денков, човек от световната научна общност, връщането директно към балканския образ на бившия охранител вече изглеждаше много по-трудно за приемане. Дори Борисов, който има добър усет къде е мисленето на хората, трябваше да предложи по-европейски изглеждащ профил за министър-председател. И това също е промяна.
Мисля, че през последните месеци се промени и очакването какви знания трябва да има един министър на финансите. Не е достатъчно просто да е учил финанси, важно е да знае и как чрез тях се създават условия за икономически растеж. Разликата между Гълъб Донев и Асен Василев според мен вече е видима дори за хората, които не разбират в детайли от тази материя.
Най-добрите промени обаче са тези, които осъзнаваме, преди да сме принудени да ги изстрадаме. Би било чудесно да го осъзнаем предварително и да не допуснем пълна концентрация на власт по оста Радев–Йотова, включително от хората, които симпатизират на Радев. Концентрацията на власт корумпира, а всяка власт без коректив струва прекалено скъпо именно на средностатистическия българин. Ако не го осъзнаем предварително, ще го научим по трудния начин – през собствените си грешки. Проблемът е, че животът е прекалено кратък, за да научаваме всичко само от грешките си. Сега на президентските избори имаме възможност да прескочим тази очевидна грешка.
Аз лично се надявам да запазим тази скорост на промяна в мисленето си, защото именно тогава ще започнем истински да усещаме, че България се оправя.
Това беше доста дълъг отговор на сравнително кратък въпрос, но да – скоростта, с която България се развива, зависи най-вече от промяната в мисленето на всеки един от нас.“
Присъединете се към нашия Телеграм
