През последните два месеца медиите бият тъпана на невероятния успех на България, която за отрицателно време стана световен шампион по проникване на батерийни системи в електроенергетиката. Разбира се, като почти всяко друго икономическо чудо у нас, и това се случи чрез изливане на тлъсти грантове от държавата (била тя България или ЕС) към ограничен брой избрани частни джобове в рамките на броени месеци. В резултат печалбите от невероятния износ на ток днес са добре концентрирани…
Това написа в свой коментар по темата в социалната мрежа Facebook експертът Боян Рашев. Ето какво още посочи той:
„С падане на цените на батериите делът на грантовото финансиране намалява, но инвестиционните апетити растат. Търговските банки са призовани да финансират нови проекти, но логично се питат „Няма ли и с батериите да се случи същото като със соларите?“
По този повод миналата седмица имах удоволствието да водя семинар с екипа на една от водещите банки у нас. Получи се страхотен микс между лекция и дискусия, влязохме в интересни детайли, вкл. „лятото добре, а зимата?“; „а ако ПАВЕЦ Чаира…?“; „а ако цените на газа и квотите…?“ и други такива. Обратната връзка на участниците беше страхотна.
Споделям само някои основни изводи:
Батериите не са заместител на конвенционалната генерация, а нейно допълнение – най-ефективни са като част от хибридни системи с ВЕИ и други източници, а не като самостоятелно решение за дълготрайно електроснабдяване.
Икономиката на батериите зависи много повече от софтуера, управлението и приходния модел, отколкото от цената на батерийните клетки – евтините компоненти могат да доведат до по-ниски приходи и по-високи разходи през целия жизнен цикъл.
С нарастването на броя батерии приходите от арбитраж и системни услуги ще намаляват – канибализацията на пазара и насищането на балансиращите услуги правят проектите, разчитащи само на един източник на приходи, все по-рискови.
Успешните бъдещи проекти ще бъдат тези с високотехнологично управление – grid-forming инвертори, интелигентен EMS/BMS, участие на няколко пазара едновременно и комбиниране на различни източници на приходи вместо разчитане само на ценови арбитраж.“
Присъединете се към нашия Телеграм
