България не произвежда достатъчно сурово мляко и е принудена да внася от Централна и Западна Европа, но въпреки сравнително ниската цена на вносната суровина млечните продукти у нас остават скъпи. Причината според бившия ръководител на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ Ангел Мавровски е „абсолютната спекула в сектора на млекопреработката“. В интервю за „Телеграф“ той отправя сериозни критики към контрола върху храните, вноса на земеделска продукция и действията на БАБХ при разпространението на заболявания по животните.
Според него млекопреработвателите обясняват високите цени на млечните продукти основно с надценките по търговската верига, докато суровината, която се внася в България, е на достатъчно ниски цени. Така според Мавровски проблемът не може да бъде обяснен единствено с недостига на българско мляко.
Той поставя подобен проблем и при плодовете и зеленчуците. Според него държавата не е успяла да осигури достатъчно добър пряк достъп на българските производители до потребителите. Като пример посочва Гърция, където в определени дни фермерите могат директно да предлагат продукцията си на специализирани пазари.
По-сериозното твърдение на Мавровски е, че част от продукцията, представяна пред потребителите като българска, всъщност е вносна. По думите му при извършвани проверки са установявани плодове и зеленчуци от Северна Македония, Косово, Турция и Гърция, които след преминаването на границата впоследствие са предлагани като родно производство. Той разказва и за случаи с тонове домати без необходимите документи.
„Първите палета в тировете са със стоката по фактура и документи, а назад са други стоки“, твърди Мавровски. Като пример посочва случаи, при които по документи товарът е описан като магданоз, докато реално се превозват домати. Според него основният проблем е слабият контрол, а отговорност имат няколко институции – БАБХ, Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие“ и НАП. Мавровски настоява и за спешни кадрови промени в Агенцията по безопасност на храните.
Особено тревожна част от интервюто е посветена на разпространението на болести по животните. Бившият ръководител на БАБХ твърди, че България се връща назад по отношение на заболявания, които в миналото са били поставени под контрол. Според него една от основните причини е нелегалното движение на животни през границите. Мавровски свързва разпространението на шарката по овцете и козите именно с нелегален внос и припомня установена по-рано схема в района на Ихтиман, при която по думите му ежедневно са били внасяни животни от Румъния.
Той предупреждава и за опасността от бруцелоза – заболяване, което може да се предава и на хората. В тази връзка Мавровски съветва потребителите да бъдат особено внимателни при купуването на сурово мляко от нерегламентирани места.
Според него млякото от магазините преминава през необходимата термична обработка, докато при суровото мляко от пазари подобна гаранция не съществува. Самото съхранение в хладилник не унищожава причинителя на бруцелозата.
Мавровски поставя въпроси и около мерките за биосигурност при проверките във ферми. Той дава пример със стопанство за източнобалкански свине, където според него проверяващи от БАБХ са влезли при животните, без да преминат през т.нар. „мокър филтър“ – процедура за дезинфекция, която трябва да намали риска от пренасяне на зарази навътре и извън обекта.
Бившият ръководител на агенцията отправя особено тежки критики и за действията срещу шарката по овцете и козите. Според него в страната вече се извършва нелегална ваксинация, за която са говорили публично представители на браншови организации. Мавровски предупреждава, че при такива ваксини няма гаранция как са били транспортирани и дали е спазен необходимият температурен режим.
Той твърди още, че в някои стопанства заболявания се укриват и животните се третират с различни медикаменти вместо случаите да бъдат своевременно докладвани.
Според Мавровски България е трябвало много по-рано да засили превантивните мерки заради заболяванията в съседни държави, вместо институциите да реагират едва след появата на огнища.
„Това не е игра. Това засяга националната сигурност“, предупреждава бившият ръководител на БАБХ.
Интервюто очертава две свързани картини – от едната страна са високите цени, нелегалният внос и трудностите пред българските производители, а от другата е способността на държавата да контролира движението на храни и животни и да предотвратява разпространението на зарази.
Голяма част от най-тежките констатации в интервюто представляват твърдения на Ангел Мавровски и следва да бъдат разглеждани именно като такива, докато не бъдат потвърдени от съответните институции. Те обаче поставят въпроси, на които БАБХ и Министерството на земеделието дължат публичен отговор – както за контрола върху произхода на храните, така и за действията срещу заболяванията по животните.
Присъединете се към нашия Телеграм
Над 3000 евро е средната заплата в най-добре платения сектор у нас
