Новото мащабно проучване на „Евробарометър“ регистрира исторически нива на доверие в Европейския съюз. В ера на разместване на геополитическите пластове и растяща международна несигурност, огромното мнозинство от европейците припознават Общността като стабилно убежище.
Внушителните 75% от анкетираните определят ЕС като „остров на стабилност“ в несигурния свят, което е скок с 8 процентни пункта спрямо есента на 2025 година. Показателите за България се движат около средната линия – 72% от сънародниците ни споделят това усещане, докато на полюсите са Португалия /94%/ и Естония /60%/.
Паралелно с това 74% от гражданите оценяват членството на страната си в ЕС като категорично полезно – абсолютен рекорд, откакто се провеждат тези измервания /от 1983 г. насам/.
Въпреки консенсуса за стабилността на Съюза, анализът разкрива дълбоки различия в мотивите и емоционалните профили на българите спрямо средния европеец:
-
Защо ни е полезен ЕС? За 40% от гражданите на Общността основният капитал на членството е защитата на мира и укрепването на сигурността. В България обаче водещият аргумент е чисто прагматичен – 49% виждат най-голяма полза в новите възможности за работа, докато мирът и отбраната вълнуват едва 29% от респондентните ни.
-
Позиция в класацията: С 57% общо одобрение за ползите от еврочленството, България се нарежда на последно място в ЕС, изоставайки дори зад традиционно скептични държави като Франция и Австрия /и двете с 62%/.
-
Бъдещето на света: Глобалният песимизъм се засилва – 58% от европейците гледат с тревога напред. Българите обаче се оказват малко по-големи оптимисти: 46% вярват в доброто бъдеще на света срещу 44% песимисти, а водещата емоция у нас е надеждата /50%/.
Гражданите на Стария континент ясно заявяват, че искат по-силна и независима на международната сцена Европа. Общо 68% настояват Брюксел да играе много по-сериозна роля при защитата на населението от глобални кризи, а 73% подкрепят идеята съюзът да разполага с по-голям финансов ресурс за справяне с предизвикателствата /в България тази подкрепа е по-обрана – 67%/.
По отношение на геополитическото укрепване на ЕС обаче приоритетите отново се разминават. Докато средният европейски гражданин поставя на първо място отбраната и сигурността /39%/, последвани от енергийната независимост /35%/, то за българите абсолютен фокус са конкурентоспособността, икономиката и промишлеността /40%/.
Проучването от пролетта на 2026 г. извежда на преден план сериозни притеснения за бита. Въпреки че 83% от европейците /и 67% от българите/ са доволни от настоящото качество на живота си, страхът от обедняване е осезаем. Близо 29% от гражданите в ЕС очакват жизненият им стандарт да се понижи, като този песимизъм е най-разпространен във Франция /44%/ и Германия /38%/. У нас сходни опасения изразяват 31% от анкетираните.
„В период на глобална несигурност европейците все повече възприемат Европейския съюз като символ на стабилност. Това доверие е свързано с ясното очакване да действаме решително, за да осигурим сигурност, просперитет и възможности„, коментира резултатите председателката на Европейския парламент Роберта Мецола.
В синхрон с тези думи, анкетираните посочват коренно различни водещи теми, по които Европарламентът трябва да предприеме спешни мерки. За средния европеец топ приоритетите са борбата с инфлацията /47%/, икономиката и работните места /35%/, както и отбраната на ЕС /34%/.
В България картината е много по-остра – цели 63% от анкетираните настояват за незабавни действия срещу нарастващите разходи за живот, последвани от 50% искащи фокус върху икономиката. Проблемите с бедността и социалното изключване са третият голям приоритет за българите /40%/, докато темата за отбраната и сигурността остава на заден план у нас с едва 24% подкрепа.
Позитивна тенденция се наблюдава по отношение на доверието в институциите – 59% от европейците и 55% от българите изразяват задоволство от начина, по който функционира демокрацията в рамките на ЕС, което е изравнен исторически рекорд.
Присъединете се към нашия Телеграм
Феноменът Джулай морнинг: Как един британски рок хит роди вековна българска традиция
