Процедурата по изтегляне на националната валута от обращение се развива изцяло в рамките на предварителните разчети. Около 92% от наличната левова маса вече е успешно събрана, а оставащите в брой малко над 2,3 милиарда лева са напълно нормално явление за паричния оборот в страната. Този коментар направи икономическият журналист Йордан Бързаков пред „NOVA“.
Бързаков припомни важна законова промяна, която влиза в сила в началото на следващия месец. От 1 юли приключва преходният период, в който търговските банки и пощенските клонове бяха задължени по закон да извършват безплатна обмяна на левове в евро. След тази дата частните банкови институции и „Български пощи“ получават правото сами да определят търговските условия и таксите за тази услуга. Въпреки това, Българската народна банка /БНБ/ ще продължи да сменя левове без абсолютно никакви такси, безкрайно във времето и без ограничения в обема на сумите, като ще прилага фиксирания официален курс от 1,95583 лева за евро. Журналистът допълни, че някои банки ще запазят безплатния обмен за свои клиенти и след крайния срок, но препоръча хората да се информират предварително при планиране на по-големи трансакции.
В рамките на дискусията беше поставен сериозен акцент върху необходимостта от детайлна ревизия на разходите за социални плащания и пенсии в страната. Според Бързаков Сметната палата трябва спешно да анализира числата от изминалите три години, за да се разбере дали рязкото вдигане на пенсиите е имало реална финансова обосновка, тъй като приходите в хазната не са нараствали със същия темп.
„В продължение на три години пенсиите бяха увеличавани рязко. Българските пенсии нараснаха повече, отколкото държавата може да понесе финансово„, посочи икономическият експерт. По думите му обществото избягва честния разговор за това, че по-високите социални плащания неизбежно изискват вдигане на данъчната тежест или на осигурителните вноски. Той разкритикува и нарушената връзка между личния осигурителен принос и крайния размер на пенсията, което според него ощетява изрядните граждани. Като позитивни стъпки в сектора той посочи въвеждането на мултифондовете във втория пенсионен стълб, което позволява на младите да поемат премерен инвестиционен риск за по-висока доходност, подобно на работещите модели в държави като Швеция.
Йордан Бързаков изрази силни резерви към подготвения проект за държавен бюджет за 2026 г. Той определи финансовата рамка като документ, в който изцяло липсват смели структурни промени, тъй като управляващите се опитват да избягват конфликти с различните социални групи.
„Големият работен кон на този бюджет е инфлацията„, подчерта журналистът. Според неговия анализ предвидените огромни капиталови разходи ще налеят милиарди в икономиката, което крие риск от нов инфлационен натиск. Бързаков успокои, че страната ни все още е далеч от тежък дългов сценарий, подобен на кризата в Гърция, но предупреди, че ако структурните реформи се отложат и за 2027 г., публичните финанси на България ще бъдат изправени пред сериозни изпитания.
Присъединете се към нашия Телеграм
Цените на кашкавала и прясното мляко падат, а пилешкото и яйцата поскъпват
