Официалните данни на европейските и националните статистически служби сочат, че в Република България се наблюдава устойчива и засилваща се тенденция към свръххоспитализация на населението. Темата бе детайлно анализирана пред „NOVA“ от старши икономиста Петя Георгиева, която представи мащабен доклад за нивата на ефективност в родното здравеопазване.
Според изнесените от Георгиева данни, през изминалата 2025 година в страната са регистрирани рекордните 2,6 милиона приема в лечебни заведения при обща численост на населението от около 6,4 – 6,5 милиона граждани. Детайлният преглед на първите петнадесет от общо двадесетте най-често прилагани клинични пътеки показва, че България заема лидерското място по честота на използване в осем от тях в рамките на целия Европейски съюз /ЕС/. Експертът подчерта, че дистанцията между нашата страна и заемащата втора позиция държава в общността обикновено е в рамките на два до два и половина пъти.
Експертът разясни, че коренът на проблема се крие в самата архитектура на родното здравеопазване, където финансирането на болничните структури е изцяло обвързано с обема преминали пациенти по клинични пътеки. Това поражда постоянен икономически натиск за изкуствено увеличаване на приема. Макар при определени заболявания статистиката да ни поставя на първо място, няма абсолютно никакви обективни медицински основания да се твърди, че българите са четири пъти по-болни от средностатистическия европейски гражданин, категорична бе Георгиева.
Като типичен пример за неефективно разходване на публичен ресурс бе посочена оперативната процедура по отстраняване на катаракта. Докато в развитите европейски страни тази интервенция се извършва рутинно в амбулаторни /извънболнични/ условия, в България близо половината от тези манипулации все още изискват хоспитализация. По този начин здравеопазването принуждава пациента да заема болнично легло за фиксиран брой дни, единствено за да бъдат изпълнени административните изисквания на съответната пътека.
Макроикономическият преглед показва, че макар мащабът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ да расте непрекъснато, прехвърляйки границата от 5 милиарда, финансовото управление на този ресурс остава дълбоко дефектно. Според Георгиева институцията не функционира като реален купувач на здравни услуги, който преценява какво количество и какво качество здраве може да осигури срещу наличните средства, а действа по инерция с фокус просто върху пълното изразходване на парите. По отношение на регулациите бе отбелязано, че лимитите за дейност на болниците, които преди време бяха отменени с решение на Конституционния съд, наскоро отново са били заложени чрез законодателни промени в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Като основен инструмент за противодействие на тези порочни практики и за засилване на надзора икономистът посочи ускоряването на дигиталните процеси в сектора. Интегрирането на съвременните технологии вече дава възможност на самите осигурени лица лесно и в реално време да следят личните си досиета, което е най-сигурната бариера срещу злоупотреби с Единния граждански номер /ЕГН/ и фиктивни болнични престои без знанието на пациентите.
Присъединете се към нашия Телеграм
България оглави класацията по инфлация в еврозоната през май
