Стартираната от Европейската комисия процедура за прекомерен дефицит срещу страната ни и новата правителствена инициатива „Кошница с грижа“ бяха детайлно анализирани от водещи специалисти в сутрешния блок „Здравей, България“ по „NOVA“. В дискусията взеха участие старшият изследовател от Института за пазарна икономика Петър Ганев, финансовият експерт и журналист Стефан Антонов, както и бившият социален министър Христина Христова. Според тях европейският мониторинг няма автоматично да заличи натрупаните дефицити, но има потенциала да подейства като сериозен катализатор за налагане на по-строга финансова дисциплина и устойчиво планиране на държавните разходи през следващите години.
Христина Христова посочи, че идеята за потребителска кошница не е прецедент в Европа, като даде примери с въведените сходни механизми в Гърция през 2022 година и във Франция в периода след пандемията. Според нея е позитивно, че държавата търси диалог с търговския сектор за овладяване на инфлационния натиск, но реалният успех ще зависи изцяло от прозрачното проследяване на цените и от това дали потребителите ще усетят обещаното поевтиняване в рамките на 15 до 30 на сто.
От своя страна Петър Ганев изрази известен скептицизъм относно ефективността на „Кошницата с грижа“, като акцентира върху по-дълбокия проблем – заявките на изпълнителната власт за последващи административни действия, ако бизнесът не се съобрази с доброволния формат. Икономистът предупреди, че съществува риск от прекомерен натиск върху свободния пазар чрез инструментите на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Той допълни, че докато предишните кабинети са се стремили да разкрасяват финансовата картина заради целта за влизане в еврозоната, настоящото управление може да използва критиката от Брюксел като легитимен мотив за провеждане на сериозна финансова консолидация.
Стефан Антонов насочи вниманието към историческата практика държавата да търси неформални споразумения с едрия капитал или банковия сектор за изкуствено подобряване на бюджетните показатели в края на годината, което понякога води до компромиси спрямо пазарните нарушения. Според журналиста по-правилният подход изисква ефективно противодействие на картелите, а не налагане на административен таван върху цените. Относно самата процедура за дефицита, Антонов поясни, че тя има характер на засилено наблюдение и изискване за детайлни планове, а не на директна санкция. Той подчерта, че Брюксел не притежава правомощия да налага съкращения на заплати или социални програми, тъй като суверенните решения за бюджета остават в ръцете на българския парламент.
Христина Христова постави на преден план и темата за високия дял на сивата икономика, който според различни оценки варира между 20 и 30 процента от брутния вътрешен продукт. Тя отбеляза, че фискалното оздравяване изисква не само ограничаване на разходната част, но и драстично повишаване на събираемостта на приходите в осигурителната система.
В края на дебата Петър Ганев настоя за спешно внасяне на средносрочната фискална рамка от страна на кабинета. Той направи паралел с предходната процедура от 2010 година, когато дефицитът бе породен от рязък спад на постъпленията заради глобалната икономическа криза. За разлика оттогава, в момента държавните приходи отчитат ръст от над 10 на сто на годишна база, което означава, че настоящият фискален натиск се дължи изцяло на твърде бързото и неконтролирано раздуване на държавните разходи.
По отношение на заплатите в администрацията, експертите се обединиха около тезата, че е необходим диференциран анализ „звено по звено„. Христова алармира за тежки дисбаланси, при които натоварени структури страдат от текучество заради ниско заплащане, докато други звена получават необосновано високи възнаграждения. Антонов допълни, че високите заплати са оправдани при висока ефективност, давайки за пример БНБ, докато Ганев предупреди, че механичното и линейно орязване на бюджетите за заплати рискува да прогони качествената експертиза от държавния апарат.
Присъединете се към нашия Телеграм
Техническа авария блокира пистата на столичното летище, има закъснели и пренасочени полети
