Народни представители от ПП-ДБ внесоха в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Сред вносителите са Николай Денков, Асен Василев, Татяна Султанова, Богдан Богданов и още над десет депутати. Предложените промени обхващат широк кръг от теми – от използването на изкуствен интелект в образованието до въвеждането на мандатност за директорите на държавни и общински образователни институции.
Една от основните идеи е въвеждането на нов принцип в закона, свързан с етичното, безопасно и образователно насочено използване на изкуствен интелект в училищното образование. В мотивите се подчертава необходимостта от защита на личните данни и осигуряване на равен достъп до новите технологии. Законопроектът предвижда и създаване на нормативна рамка за ранното детско развитие от раждането до задължителната училищна възраст. Акцентът е върху физическото, познавателното, езиковото, социалното и емоционалното развитие на децата чрез координирани политики между образованието, здравеопазването и социалните услуги.
Сред предложенията е и изработването на Визия и Пътна карта за приобщаващото образование в България. Документите трябва да бъдат разработени от Министерството на образованието и науката съвместно с други институции и Държавната агенция за закрила на детето. Промени се предвиждат и по отношение на изучаването на религии и идеологии в учебното съдържание. Вносителите предлагат те да се преподават с цел формиране на национално самочувствие, патриотизъм и добродетели при спазване на образователните стандарти. В мотивите изрично се посочва, че не трябва да се допуска включването на конфесионални елементи в задължителното образование.
Законопроектът съдържа и терминологична промяна, като понятието „ранно детско развитие“ се заменя с „ранна детска грижа“ с аргумент за по-добро съответствие с европейската терминология. Сред по-съществените нововъведения е създаването на механизъм за измерване на т.нар. „добавена стойност“ в образованието. За тази цел резултатите от националните външни оценявания след IV, VII и X клас, държавните зрелостни изпити и изпитите за професионална квалификация ще се използват като инструмент за оценка на качеството на работата на всяко училище.
Предлага се и по-подробна регламентация на подкрепата за личностно развитие на деца със затруднения. Комплексната оценка ще се извършва от мултидисциплинарен екип, включващ педагог, психолог, социален работник, личен лекар и при необходимост логопед. Планът за подкрепа ще се изготвя съвместно с родителите.
Депутатите предлагат и въвеждане на максимум два последователни четиригодишни мандата за директорите на държавни и общински образователни институции. Според мотивите целта е да се засилят отчетността, прозрачността и обновяването на управленските практики.
Информационната система в образованието също ще бъде разширена с данни за децата в детските ясли и яслените групи, както и за квалификацията на персонала. В допълнителните разпоредби е предложена и законова дефиниция на понятието „пропаганда“, която се определя като разпространяване на информация по предубеден или подвеждащ начин с цел популяризиране на кауза, без тя да се основава на научното познание.
Законопроектът е внесен в деловодството на Народното събрание на 9 юни 2026 г. и вече е разпределен по ресорните комисии. До момента обаче все още не е разгледан на първо четене.
Присъединете се към нашия Телеграм
Частични местни избори: Избират кметове в 12 населени места и район „Средец“ в София
