Точно 30 години след началото на масовата приватизация в България, процесът продължава да поражда въпроси, разочарование и усещане за пропуснати възможности. Анализ, публикуван от вестник Дума, очертава картина на нереализирани очаквания за милиони граждани, участвали чрез бонови книжки.

Вместо обещаните дивиденти за близо 3 милиона българи, значителна част от придобитите активи са останали неизползвани или обезценени. Данни от Централния депозитар показват над 2 милиона „спящи“ сметки с ценни книжа, чиято номинална стойност надхвърля 1 милиард евро — но реалната им пазарна стойност остава неясна.

Проблемът със „спящите“ акции

Голяма част от акциите, придобити по време на приватизацията, никога не са били активирани или управлявани от собствениците си. През годините се обсъждаше идеята тези активи да бъдат обединени в държавен фонд, включително като част от концепцията за Сребърния фонд.

Според бившия финансов министър Владислав Горанов, подобни мерки не представляват национализация, а защита на обществения интерес: „Подобно действие е в защита на обществения интерес…“

Концентрация на активи и дефекти в модела

По време на приватизационния процес са създадени десетки инвестиционни структури, част от които впоследствие са прекратили дейност. Наблюденията сочат, че контролът върху предприятията често е бил концентриран в ограничен кръг фондове и мениджъри, докато дребните акционери са останали с минимална реална полза.

Административни и финансови бариери

Експерти посочват, че една от ключовите причини за „замразените“ активи е сложната процедура по достъп и управление. Гражданите се сблъскват с:

• нужда от инвестиционен посредник
• административни такси
• усложнени процедури при наследяване

Въпреки дигитализацията и възможността за проверка чрез ПИК код, голяма част от активите остават неизползвани, а потенциалната им стойност — нереализирана.

Присъединете се към нашия Телеграм

Нова наредба въвежда по-строги правила за производство и продажба на яйца в България