Допреди няколко години темите за националната сигурност обикновено се свързваха с армии, оръжия, граници и разузнаване. Днес все повече правителства започват да включват в същата категория и нещо друго – храната.
Причината е проста. Последните години показаха колко лесно могат да бъдат нарушени веригите за доставки, колко силно климатичните промени влияят върху земеделието и колко зависими са държавите от внос на суровини, торове и хранителни продукти. В Европейския съюз темата вече официално се разглежда като част от стратегическата автономия на континента. Европейската комисия разработва нови механизми за гарантиране на продоволствената сигурност и намаляване на зависимостта от външни доставки.
Германия започна да разширява националните си хранителни резерви, а във Великобритания експерти предупредиха, че страната се намира в опасна зависимост от глобалните доставки и е уязвима при кризи, природни бедствия или военни конфликти.
Все по-често в европейските анализи се появява една и съща теза – хранителната сигурност вече е част от националната сигурност.
На този фон България започна да се сблъсква с проблеми, които показват, че въпросът не е само колко храна има, а и каква е тя.
През последните години темата за качеството и контрола на храните постепенно излезе извън рамките на административните проверки и започна да засяга въпроси, свързани със здравето на населението, икономиката и работата на институциите.
Особено силен обществен отзвук предизвикаха действията на Българската агенция по безопасност на храните по време на служебното управление, когато директор на агенцията беше Ангел Мавровски. Именно тогава бяха изнесени данни за сериозни проблеми при контрола на вноса през граничните пунктове, включително при проверки за пестициди и фитосанитарен контрол. През май тази година Мавровски обяви, че България дори е поискала съдействие от други европейски държави за ограничаване на вноса на забранени пестициди и за засилване на контрола по границите.
Темата за Капитан Андреево се превърна в символ на по-голям проблем – дали държавата реално контролира какво влиза на територията на България и Европейския съюз.
През 2024 г. държавата откри собствена лаборатория за изследване на пестициди на ГКПП „Капитан Андреево“, след години на спорове около контрола на храните и лабораторните проверки.
Само през последните месеци БАБХ съобщи за множество спрени пратки храни и суровини заради открити нарушения. През март агенцията обяви, че е спряла над 192 тона храни и фуражи от трети страни след официални проверки по границите.
Паралелно с това бяха установени и поредица случаи на завишени нива на пестициди при вносни земеделски продукти. Само през май БАБХ съобщи за десета поредна пратка слънчоглед от Аржентина с превишени стойности на пестициди. По-рано агенцията отчете и случаи, при които съдържанието е било няколко пъти над допустимите норми.
Проблемите обаче не се изчерпват с границите.
През последните години периодично излизат данни за нелегални кланици, нарушения в производствени предприятия, компрометирани условия за съхранение на храни и случаи на продукти със съмнителен произход. Част от проверките засегнаха и доставките за обществени институции, включително училища и детски градини.
Точно тук въпросът започва да излиза от рамките на обикновения потребителски контрол.
Когато държавата не може да гарантира качеството на храните, които достигат до деца, болници или социални заведения, проблемът вече засяга общественото здраве и доверието в институциите.
В Европа подобни теми все по-често се разглеждат като част от по-широката картина на сигурността. Нови анализи показват, че хранителните вериги стават все по-уязвими за геополитически конфликти, енергийни кризи, недостиг на торове и климатични сътресения. Изследвания предупреждават, че зависимостта между природен газ, торове и производство на храни създава риск от мащабни сътресения при всяко сериозно прекъсване на доставките.
Затова държави като Франция, Германия и Нидерландия вече инвестират не само в земеделие, а и в системи за проследяване, лабораторен контрол, стратегически резерви и защита на собственото производство.
България все още има предимство, което голяма част от Европа постепенно губи – сравнително добри природни условия за производство на храни, налична земеделска земя и собствен аграрен потенциал.
Проблемът е, че без ефективен контрол, модерни лаборатории, реални проверки и ограничаване на контрабандните канали, този потенциал трудно може да бъде превърнат в гаранция за сигурност.
Все повече държави започват да разбират, че храната не е просто въпрос на пазар и търговия.
Тя е част от здравната система, икономиката, демографията и устойчивостта на държавата.
А когато качеството на храните, граничният контрол и безопасността на производството започнат да се разклащат, темата неизбежно преминава от земеделските министерства към секторите, които отговарят за националната сигурност.
Присъединете се към нашия Телеграм
Боян Рашев за горивата в България: Живеем от запаси, но и те ще свършат!
