„Доскоро итрият беше почти неизвестен извън тесните среди на металургията и електрониката. Днес той се превръща в символ на една много по-голяма тема – зависимостта на западните индустрии от китайския контрол върху редкоземните елементи.“
Това написа в свой анализ в социалната мрежа Facebook експертът Боян Рашев. Ето какво сочат неговите прогнози:
„През април 2026 г. цената на итриевия оксид за доставки в Северна Америка достига около 1575 долара за килограм, докато вътрешната китайска цена остава близо до 10 долара за килограм. Това означава, че западните купувачи плащат 150 пъти повече за достъп до материала. Подобни разлики не съществуват при нормално функциониращи суровинни пазари. Те са признак не за липса на руда, а за мащабна ресурсна война.
Итрият формално не е лантаноид, но практически винаги се класифицира като редкоземен елемент, защото се среща заедно с тях и се добива по същия начин. Той присъства в минерали като бастнезит, монацит и йонно-адсорбционни глини – същите руди, от които се извличат неодим, диспрозий и други стратегически елементи.
Глобалното потребление е сравнително малко – само няколко хиляди тона годишно под формата на итриев оксид. Но значението му е огромно. Итрий се използва във високотемпературни керамики, лазери, LED технологии, дисплеи, авиационни сплави, газови турбини, свръхпроводници, горивни клетки и военни системи. Без него модерните реактивни двигатели биха работили при по-ниска температура и ефективност. Той е критичен и за YBCO свръхпроводниците – една от ключовите технологии за бъдещи електроенергийни системи и проекти за ядрен синтез.
Самият добив обаче е само началото. Истинската бариера е рафинирането.
Редкоземните елементи почти никога не се срещат поотделно. След добива рудата преминава през сложна химическа верига: обогатяване, разтваряне, извличане от разтвори, разделяне и рафиниране до чисти оксиди. Най-трудната част е именно разделянето на химически почти идентичните елементи от обогатения разтвор. Това изисква стотици цикли, големи количества реагенти и тясна индустриална експертиза.
Производството на редкоземни елементи е и изключително енергоемко. Освен големи количества електроенергия за раздробяване, обогатяване и химическа преработка, в някои етапи на металургията се използват високотемпературни процеси с много металургични въглища. Именно затова редкоземната индустрия исторически се развива в държави с евтина енергия, слаби екологични ограничения и готовност да поемат сериозно индустриално замърсяване.
Точно затова Китай изгражда почти абсолютна доминация. Страната контролира около 70% от глобалния добив на редкоземни елементи, но още по-важното – над 85–90% от капацитета за рафиниране. При тежките редкоземни елементи зависимостта е още по-голяма. Южнокитайските йонно-адсорбционни глини са особено важен източник именно на итрий.
Това означава, че дори когато рудата се добива извън Китай – например в Австралия, Африка или САЩ – тя често пак се изпраща в Китай за преработка. Китай не контролира просто мините, а индустриалната екосистема.
За Европейския съюз това отдавна е стратегически проблем. Европа желае да ускори електрификацията, инфраструктурата за изкуствен интелект, отбранителните инвестиции и енергийния преход, но почти всички тези индустрии зависят от материали, за които ЕС няма собствена верига на доставки.
През последните години Брюксел започна да говори за „стратегическа автономия“ и прие Закон за критичните суровини. Реалността обаче остава доста сурова: Европа практически няма мащабна индустрия за добив и рафиниране на редкоземни елементи. Има отделни мощности във Франция и Естония, но те са миниатюрни в сравнение с китайските.
Проблемът не е липсата на ресурси. Европа има находища във Финландия, Швеция, Гренландия и други страни. Проблемът е, че европейските общества и регулации често правят разработването им почти невъзможно. В резултат ЕС постепенно изпада в абсурдната ситуация да зависи от Китай за материали, без които собствената му индустриална стратегия е неизпълнима.
Свободният пазар няма да реши казуса, защото той не може да функционира в условията на ресурсна война. Днес цените на итрия извън Китай са рекордни. Това създава стимул за инвестиции. Компаниите обаче знаят, че утре Китай може да наводни пазара с огромни количества, много евтин материал и проектите ще станат губещи. Затова САЩ се опитват да решат казуса по три начина – чрез трупане на стратегически запаси, гарантирани минимални цени на изкупуване и/или чрез директни държавни инвестиции в компании и проекти за добив и рафиниране на редкоземни елементи.
В Европа засега предимно си говорим. Глобалната война за ресурси се води в пълен мащаб, а ние все още обсъждаме дали искаме да се борим или просто да приемем ролята на жертва. Последното е доста по-лесно и удобно, но накрая едва ли ще ни изведе до печеливша позиция.“
Присъединете се към нашия Телеграм
