От 1 януари 2026 г. България живее в нова икономическа реалност — вече с евро, но и с все по-осезаем натиск върху цените. Само четири месеца след въвеждането на единната валута инфлацията отново се превърна в най-чувствителната тема за домакинствата, бизнеса и новото управление на „Прогресивна България“.
Официалните данни показват ясно ускоряване. Според НСИ през януари 2026 г. годишната инфлация е била 3,6%, през март — 4,1%, а според експресната предварителна оценка за април вече достига 7,1% по националния индекс. По хармонизирания индекс, използван за сравнение в ЕС, инфлацията през април е 6,2%, като това поставя България сред най-засегнатите страни в еврозоната.
Еврото само по себе си не обяснява целия ръст. България прие единната валута при фиксиран курс 1 евро = 1,95583 лева, а двойното обозначаване на цените е задължително до 8 август 2026 г. Именно тук обаче се появи най-големият обществен страх — че част от търговците използват прехода към евро за закръгляване нагоре, прикрити увеличения и спекулативно поведение.
Външният натиск също е сериозен. Войната Русия–Украйна продължава да тежи върху енергийните пазари, логистиката, суровините и земеделските разходи. Към това се добави и войната между САЩ/Израел и Иран, която директно удари петрола.
Така новото управление на Румен Радев и „Прогресивна България“ влиза в най-трудния възможен момент. Партията спечели изборите с обещание за стабилност, борба с високите цени и демонтаж на олигархичния модел. „Reuters“ съобщи, че Радев е обещал да обърне тенденцията на „галопиращи цени“, но същевременно пред кабинета стоят тежки задачи — бюджет, енергийни разходи, еврофондове и съдебна реформа.
Първите мерки вече са заявени. „Прогресивна България“ предлага удължаване на действието на Закона за еврото с още една година и двойно увеличение на глобите, които Комисията за защита на потребителите може да налага при необосновано повишаване на цените. Това е опит държавата да покаже контрол, но големият въпрос е дали контролът ще бъде реален, или само политически сигнал.
Истинският тест пред кабинета няма да бъде дали може да обвини търговците, войната или еврото. Тестът ще бъде дали може да раздели трите процеса — реално поскъпване заради външни фактори, административно объркване след въвеждането на еврото и чиста спекула. Ако държавата ги смеси в общо политическо говорене, мерките ще изглеждат шумни, но слаби.
„Прогресивна България“ има шанс да овладее част от напрежението, ако действа бързо, с реални проверки, публични данни, контрол върху нелоялните практики и мерки за енергийна и транспортна стабилност. Но няма как сама да спре международното поскъпване на петрола, ефектите от войните и глобалния натиск върху суровините.
Затова въпросът вече не е само дали цените ще растат. Въпросът е дали новата власт ще успее да убеди хората, че поскъпването не се използва като удобен параван за спекула.
Присъединете се към нашия Телеграм
