В двора на столичното 51-во Средно училище „Елисавета Багряна“ ще бъде открит нов паметник на голямата българска поетеса Елисавета Багряна (1893–1991). Автор на скулптурната творба е скулпторът Димо Бойчев.
Училището носи името на поетесата вече 35 години. Организаторите подчертават, че новият паметник трябва да бъде символично напомняне за ценностите на патриотизма, свободата и творческия дух, които Багряна въплъщава в своето творчество.
Елисавета Багряна е псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева – една от най-значимите български поетеси на XX век. Творчеството ѝ е преведено на над 20 езика и издавано във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция и Полша. Родена е в София на 29 април, първо от седем деца в семейството на Мария и Любомир Белчеви.
Първите си стихове пише в Търново през 1907–1908 г. Завършва гимназия в София през 1910 г., след което работи като учителка в село Афтане (днес Недялско), където получава преки впечатления от живота на българското село и селската жена.
В периода 1911–1915 г. изучава славянска филология в Софийския университет, слушайки лекции на водещи български учени като Иван Шишманов, Кръстьо Кръстев, Любомир Милетич и Боян Пенев. През 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ са публикувани първите ѝ стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“.
След 1921 г. Багряна активно участва в литературния живот, сътрудничи на „Вестник на жената“, „Лик“, „Съвременник“ и „Златорог“. Утвърждава се като водеща поетеса с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). От 1952 г. е член на редакционната колегия на списание „Септември“.
Личният ѝ живот също е белязан от драматични събития – бракът ѝ с капитан Иван Шапкарев, раждането на сина ѝ Любомир, както и романтичната ѝ връзка с литературоведа Боян Пенев, чиято внезапна смърт през 1927 г. оставя дълбока следа в биографията ѝ. Багряна умира на 23 март 1991 г. в София, малко преди да навърши 98 години.
Присъединете се към нашия Телеграм
„Демократична България“ ще бъде „конструктивна, но остра опозиция“
